Какво ти пука кой какво си мисли за тебе. Кой те мрази и кой те обича. Кой те харесва и кой не. Всеки човек на тоя свят е и мразен, и обичан, и харесван, и отричан. От различни и от едни и същи хора.
Познаваме едно малко кътче от света, то не ни въодушевява и вместо да се огледаме - какво има извън него - започваме да се ограждаме в някаква черупка, за да се скрием от това, което не ни харесва. Тухличка по тухличка се самозазиждаме. При това знаем, че можем да строшим стената. Но не смеем.
Не знам, дали всичко извън килията ни е по-страшно от нея?
Ако искаш, опитай да го сринеш тоя зид. Имам чувството, че можеш.

Всичко тече, всичко се мени!