Искам първо да подчертая, че никога не съм те иронизирала...Освен това не обичам да иронизирам хората.:)
На въпроса ти...не съм сигурна как да отговоря. Истина е, че досега доста от желанията, които съм искала най-силно досега в живота ми да се сбъднат, са се реализирали. Лошото е, че ми се струва, че някои от тях са ми по-скоро като подарък (от моя ангел-хранител или Бог знае кой) и не съм ги постигнала сама, благодарение само на собствените си възможности. Някои биха нарекли това късмет. Аз не искам да разчитам и да бъда зависима за толкова важни за мен неща от късмета си. Знам, че е възможно. Мисля, че разполагам с необходимите ресурси да постигна това поне отчасти. Но нямам необходимата воля. Именно безволието ми, наред с глупавия ми на моменти инат, са едни от най-големите ми недостатъци. Но какво да се прави... Животът си е живот - едно от най-ценните богатства (струва ми се, че вече започвам да говоря глупости или най-малкото прекалено да се отклонявам от темата...), но доброволно не бих се отказала от него. Или поне така мисля за момента, като си запазвам правото да си променя мнението в следващия, в зависимост от обстоятелствата и настроението ми .

Spending my time
Watching the days go by...