|
|
| Тема |
 "I'm OK, you're OK" (2) |
|
| Автор |
Oro (коректен) |
|
| Публикувано | 10.11.01 08:40 |
|
|
|
" Freud, Penfield and Berne
Аз си противореча.Аз съм голям. Аз съдържам тълпа....
Walt Whitman
През историята едно впечатление от човешката природа бе постоянно: че човек има многостранна природа. Най-често това
бе изразявано като една двойнствена природа. То бе изразявано
митологически, философски и религиозно. Винаги бе виждано
като един конфликт: конфликта м/у доброто и злото, нисшата
и висшата природа, вътрешния и външния човек.
“Понякога има време” казва Somerset Maugham “когато поглеждам
на различни части на моя характер с обърканост. Аз познавам, че
съм направен от няколко личности и че личноста, която в момента
командва, неизбежно дава място на друга. Но коя е реалната? Всичките или никоя ?
Че човек може да се домогва и да постига доброто е доказано през цялата история - както и да е било разбирано това добро.
Мойсей видя доброто във висша степен като справедливост. Платон
основно като мъдрост и Христос централно като Любов и все пак
те всички бяха съгласни, че добродетелта както и да е разбирана,
бе постоянно подценявана от нещо в човешката природа, което бе във война с нещо друго. Но какви бяха тези “други неща” ?
Когато Sigmund Freud се появи на сцената в началото на 20 век
загадката бе предмет на нова проба. Дисциплината на научно изследване. Фундаменталният принос на Фройд беше неговата теория, че различните противоречиви фракции съществуваха в подсъзнанието. Пробни имена бяха дадени на бойците: “СуперЕгото” стана мисъл за разграничаваща сила над “ID”
/ инстинктивната енергия/ и “Егото” като рефер действуващ
от “просветления self-interest”.
Ние сме дълбоко задължени на Фройд за неговите усърдни
пионерски усилия да установи теоретична фондация, върху
която ние градим днес. Години наред учени и доктори обстойно
систематизираха и прибавяха към неговите теории. И все пак
“Личността отвътре” си остана неуловима, и изглежда че стотиците
томове които събират прах и коментарии от психоаналитичните мислители не са доставили aдекватни отговори на хората за които са написани.
..............................................................
.....................................................................
Ние обезателно сме впечатлени от формули като дефиницията на Фройд за психоанализата като “една динамична концепция, която
свежда менталния живот до взаимодействие на противоположни
подтикващи и задържащи сили”. Такава една дефиниция и нейните
безбройни разработки може да са полезни на “професионалистите”,
4но колко са полезни тези формулировки на хората, които нараняват?
.............................................
.....................................................
Може ли това, което казваме не само да е верно , но и да помага,
защото сме разбрани ? “Говори английски !/човешки/ Не мога да разбера нито една дума, която казваш !“ не е едно необичайно становище към хората, които се обявяват за експерти в полето на
психологията. Възобновяване на езотерични психоаналитични идеи
с още по-езотерични термини, не достига хората където живеят. И
като последствие реакцията на обикновените хора е често изразявана в състрадателно изобилие и в повърхностни разговори
с такива обобщителни заключения като: “ Не става ли винаги същото ?” без никакво разбиране как може да бъде по-различно.
В един аспект един от отчуждаващите фактори на днешно време е
изоставането между специализацията и комуникацията, което продължава да разширява бездната между специалистите и неспециалистите. Пространството принадлежи на астронавтите.
Разбирането на човешкото поведение принадлежи на психолозите
и психиатрите. Законодателството принадлежи на конгресмените
и дали би трябвало да имаме дете или не - принадлежи на теолозите.
Това е едно разбираемо развитие и все пак проблемите на неразбирането и некомунизирането са толкова големи, че способи
трябва да се измислят чрез които езика да е в крак с развитието на изследванията.
.......................................................
..................................................................................
Това е моята позиция относно “ТА”. Аз уважавам посветеното усилие на психоаналитичните теоретици от миналото. Това, което се надявам да демонстрирам в тази книга е един нов начин за представяне на стари идеи и ясен начин за представяне на нови.
Не като враждебна или осъдителна атака към работата на миналото
но вместо това едно средство за срещане на неоспоримото доказателство, че старите методи изглежда не са работили много добре.
.....................................................
...............................................................................
Целта на тази книга не е само представяне на нови данни, но също и отговор на въпроса защо хората не живеят толкова добре
колкото те вече знаят че могат. Те може би знаят, че експертите
имат много да кажат за човешкото поведение, но това познание
изглежда, че няма и най-малък ефект над тяхните стари навици,
тяхните разбити бракове или опърничави деца."
следва.....
 "Ех, Пратер, Пратер....живи да ви оплачъ..... /б.Г./
| |
| |
"I'm OK, you're OK" (2)
|
Oro
| 10.11.01 08:40 |
Re: "I'm OK, you're OK" (2)
| zvetenze
| 10.11.01 08:53 |
|
Re: "I'm OK, you're OK" (2)
| JASMlN
| 10.11.01 09:28 |
|
Re: "I'm OK, you're OK" (2)
| lnsight®
| 10.11.01 09:51 |
|
Re: "I'm OK, you're OK" (2)
| JASMlN
| 10.11.01 10:00 |
|
Re: "I'm OK, you're OK" (2)
| lnsight®
| 10.11.01 10:02 |
|
Re: "I'm OK, you're OK" (2)
| Ariella
| 10.11.01 17:15 |
|
Re: "I'm OK, you're OK" (2)
| Oro
| 10.11.01 18:09 |
|
Re: "I'm OK, you're OK" (2)
| Ariella
| 10.11.01 18:21 |
|
Re: "I'm OK, you're OK" (2)
| LeoS
| 10.11.01 18:46 |
|
Re: "I'm OK, you're OK" (2)
| Oro
| 10.11.01 19:53 |
|
Re: "I'm OK, you're OK" (2)
| LeoS
| 10.11.01 20:10 |
|
Re: "I'm OK, you're OK" (2)
| Oro
| 11.11.01 00:52 |
|
| 
|
|
