|
Става дума за пристрастен към компютъра си тийнеджър, на когото е отнета играчката (т.е. компютъра) заради поредната двойка.
Не искам да е отличник, бих се радвала дори на 4-ки.
На 17 години, глезено от баба и дядо, момчето е свикнало да върви по най-малкото съпротивление, не може да се справи с никаква трудност. Освен ако не е свързана с Интернет или играта. Например, има воля да стане в 3 ч посред нощ и да зареди смъкването на разни неща (предимно игри) от мрежата.
А е добро дете, някой ще каже, че трябва да се радвам, че не дружи с лоши компании, а си стои у дома, не ходи по дискотеки и не пуши. Тук бих вмъкнала, че смятам, че е нормално да ходи от време на време на дискотека. Сега постепенно губи интересите и приятелите си, очертава се като самотник. Нищо не споделя, ако някой го набие, научавам от чужди хора... Освен двойките, спря да помага вкъщи, спря да се грижи за рибките си, неимоверно трудно му е да свари риба за котката, спря да спортува (ходеше на карате), не излиза с приятели никъде, освен до клуба за компютърни игри, не е отишъл на нито една училищна екскурзия, нито на нечий рожден ден...
Приятелите му вече започват да се осъзнават, почти всички знаят как ще продължат нататък, имат кандидат-студенстски планове, някои дори развиват теми за догодина. А той - нищо, интересува се само от играта. Започна да проявява интерес и към правенето на интернет-страници, но без да се задълбочава в програмиране (нали това е свързано с труд и четене), а само с ползуването на готови помощни програми, скриптове, които други са написали. (Може би няма среда от момчета, които програмират, всички около него са геймъри. Не, това е оправдание: иска да има познанията на хакерите, но чака някой да дойде да му ги налее в главата, а това са момчета на неговата възраст, които сами се интересуват, ровят се и търсят - никой хакер не е това, което е, само от часовете по информатика, да ме прощават учителите.)
Изнесох компютъра от вкъщи, защото той поглъща цялото му време, елиминира всичките му други интереси, цял месец не може да се накани да се изкъпе, всеки ден хвърля изцапани гащи, защото пред монитора се стиска до последно, да не говорим, че почти не се храни. Мислех, че така ще го принудя да започне да си гледа уроците. Казах му, че веднага, щом започне да получава добри оценки, ще му го върна. Но той се заинати, че нямало по този начин да го принудя да чете и ЗА ДА НЕ БЪДЕло МОЯТА, сега не учи от инат. Да съм видяла, че това не е начина да го накарам.
Сега по цял ден се разтакава, оплаква се че му е скучно и нямало какво да прави, за което аз съм виновна, защото съм му взела компютъра. А има двойки за оправяне, да не говорим, че една задача по математика не е решил, а откакто ходи на училище 1 книжка не е прочел. Каква полза, че бил много умен и много сръчен, като мързела и липсата на дисциплина вземат връх! Две седмици откакто само се въргаля по креватите като сопол, и си иска компютъра.
(Без да иска искара една четворка - дадох му 2 лв да ходи да поиграе в клуба, исках да го поощря: като учи, ще има всичко! Колко малко му трябва, без да е чел - 4-ка, ако имаше навика да се занимава сигурно щеше да е отличен ученик. Виждам, че се радва, когато се справя добре, значи, не му е чак толкова безразлично. )
Това според мен е подобно на влечението към хазарта и трябва да се лекува. (В някакъв западен филм гледах, че там, лекуват не само наркоманията и алкохолизва, а и влечението към хазарта. Тази пристрастентост, според мен, е най-близка до хазарта.) Не знам какво да правя, чувствувам се абсолютно безпомощна.
Може би сбърках, че му прибрах компютъра, но няма ли да е непедагогично ако му го върна при тази ситуация. Той ме изнудва, казва, че ще започне да учи, ако си го получи обратно, но не вярвам, да удържи на такова обещание, и друг път се е случвало. Виждам как (не)се справя, когато компютъра му е под ръка.
Може би трябва да посещаваме някой психоаналитик, но той не иска да ходи по никакви доктори, проблем е да го заведа до близката поликлиника дори, когато сам чувствува, че нещо не му е добре. Какво ти доктори, дори на кино само два пъти до сега съм успяла да го заведа или накарам да иде.
Или може би трябва да се споразумея с него на компромисен вариант - да му давам машината само за края на седмицата. Но предполагам, че няма да се съгласи, ще я иска за постоянно. И ще си я кара по старому.
Има ли начин да се осъзнае. Просто сега седя и гледам как детето пропада.
|
SOS: Синът ми не иска да учи от инат
