Плаши, но какъв точно е страха? Страх, че може да не си 'реалист'? Страх, че с 'адекватната реакция' излизаш от нормите на обществото? Страх, че може да изглеждаш смешен?

Или... ни е страх от самата истина? Знаем я, но да ни се каже така ясно, отчетливо... трябва да се изправим пред нея и да направим необходимото. А страха тука може да е от себе си - можеш ли? Изисква се нещо, което иначе можеш да пропуснеш... да се спуснеш по течението... ти не си разбрал, иначе в никакъв случай нямаше да го оставиш това така...

Страхове много и всякакви... Да се научим да не се страхуваме и от светлината май е въпроса. А някъде в Писанията беше казано, че от светлината може да се страхуват само 'нечистите, защото ще им се освети нечистотата'. Еми значи трябва да се научим да си я осветяваме, защото само така ще я почистим. Ако я държим на тъмно... само защото ни е срам от нея, няма да я свърши.

А какво е усещането ви за разлика между 'откровен' и 'искрен'? Диплихме го наскоро въпроса и ще ми е интересно да чуя вие какво мислите... :)