Благодаря много за отзивчивостта и ценните мисли!
Само искам да поясня някои подробности от ситуацията.

Конкретният double bind в случая се състои в следното:
Той едновременно казва "Искам да бъда с теб" и "Не искам да бъда с теб". Не буквално, разбира се - а с многобройни, противоречиви действия и поведения, даващи взаимноизключващи се послания. Разбира се, аз не мога да избера едното и да го приема за вярното, защото съществуват точно същия равен брой аргументи, подкрепящи и обратната теза.
И естествено, не можем да говорим за това - третият ключов елемент на double bind-а. Опитвала съм - той настръхва, става враждебен и реагира като талибан, подгонен от американски самолет. Приема го като изнудване, става агресивен и понякога вербално обявява посланието "Не искам да бъда с теб" - след което прави нещо, с което казва точно обратното. Кръгът се завърта - а аз се отказвам от опити за разумни и зрели обсъждания. И всичко си продължава по старому.

Това, което знам, е че по този начин той контролира степента на близостта между нас. Все едно, че е решил, че аз трябва да съм на точно 10 см от него (образно казано). Ако се приближа на 8 см - ме избутва назад. Ако се отдалеча на 12 см - посяга и ме "издърпва" обратно.
Пример:
На мен ми писва и внезапно решавам, че не искам да го виждам повече. Спирам да му се обаждам и да вдигам телефона дори. Той започва да ме търси - по телефона, по интернет, на мобилния - аз се инатя и отказвам контакт. Накрая той се изтърсва директно вкъщи, ни лук ял, ни лук мирисал, "разстрелва" ме още от вратата с най-разтапящата си усмивка и влиза като у дома си - както винаги. Аз стискам зъби и го гледам лошо, твърдо решена, че този път ще му кажа в очите, че не искам да го виждам повече. Той обаче ме изпреварва и примерно ме моли да го нахраня или да го разтрия. След броени секунди аз съм забравила за страшните си закани и щастливо се гмурвам в топлата семейна идилия, организирана от него. После той си тръгва и изчезва поне за седмица.
И всичко се повтаря отначало.
Разбира се, най-лесното би било, аз накрая да се престраша и да кажа направо, че не искам повече да го виждам. И разбира се, не мога да го направя - защото го обичам и всъщност искам да го виждам.
Това, което искам, е да се измъкна от това усещане за капан. Това, което той прави, ме кара да се чувствам притисната, несвободна, вцепенена, манипулирана, затворена.
Да, ясно ми е, че на него му изнася да прави това, което прави. Защото по този начин ме държи подръка, но на безопасно разстояние. Ясно ми е също защо не иска да избере само едното послание и да го обяви ясно - защото всяко от двете изисква вземане на решение и поемане на отговорност...както и понасяне на определени последици.

Въпросът е какво да правя аз? И има ли изобщо такова решение, при което хем да остана с него, хем да разкъсам този омагьосан кръг?

Да пукна, ако знам как да постъпя....:(((((