Напълно си прав - за тренирането на определена реакция! Странно като си помисля сега.....за благополучния изход на тоя случка с изнасилването, трябва да благодаря на майка си. Бях доста красивко момиче , и тя все ми даваше "репортажи" за други изнасилвания в града, нападения и т.н.т и постянно ми внушаваше, да се оглеждам, да съм нащрек...така, че аз неволно вече бях свикнала с представата за "лошия" човек , дато излиза от тъмното да ме изнасили. Даже бех решила, че ако е един, непременно ще се боря, защото няма как да е по-силен от мен, ако го ухапя или ритна, където трябва, но ако са повече нападателите, ще изтърпя каквото трябва, за да остана жива, като междувременно наблюдавам лицата им и запомням подробности, за да мога да ги опиша на полицията после...И най- вече си спомням напътствието, че първото нещо, което се прави след изнасилване е да идеш на гинеколог...Като си помисля - тогава ,това ми беше по-страшно и от изнасилването...

Qui scribit, bis legit.