То... задачите може да се каже, че сама си ги поставям, като идват и други, дето са поставени от други... всичките обаче не са отлагане... ПОЧти незаменима . Когато и сама виждам, че няма на кого да се сърдя, защо да го правя? Понякога ми идва много точно това, което визираш - налага ми го някой - и тогава има чувство на ядосване към тоя някой да не ми се прави все на интересен и да не ми поставя нещата за 'фатални', защото в крайна сметка така ми се убива всякакво желание да го върша, въпреки, че ми харесва иначе. Тук наистина има особен психологически момент, който трябва да надмогна. (Правя го все пак нещото, защото наистина трябва, ноо... без удоволствието.)

Подтискането и за мен не е решение и никакви съвъвршенства не постига (да не говорим, че не са и за постигане, поне не разбирано в общоприетия смисъл).