Понякога харизмата има по-друг вид и психологически особености от тия, за които говориш. Сещам се за диалога между Пилат Понтийски и Исус от "Майстора и Маргарита" на Булгаков. Там Йешуа беше представен като скромен, млад, разтревожен, плах и дрипав лечител, чието качество беше само добротата и невероятната му прозорливост. На Пилат и обкръжението му бяха нужни смъртта му, за да осъзнаят кой е бил пред тях.
Всъщност, гледал ли си филма на Мартин Скорсизи "Последното изкушение" по романа на Казандзакис?

Редактирано от Hoвaroдин на 17.09.01 10:57.