Малко ще се отклоня и ще коментирам поведението на индивида във връзка със самочувствието му.

В случаите на "самочувствие на аванта" (много ми хареса това) то обикновено се демонстрира - шумно, на висок глас, привлича вниманието. Такъв човек просто не може да не го забележиш. :-))) Но и това е целия ефект от "самочувствието" му - то има значение само за индивида, не и за околните.

В случаите на самочувствие вследствие осъзнаване на собствените способности и знания има няколко разновидности на поведение:

В първата личността няма вътрешна необходимост от демонстрация на знания и способности - достатъчно му е да ги има за себе си, не желае да ги прави достояние на останалите. Поради това много често остава незабелязан, или понякога може да бъде възприет като малоценен и глупав...Такъв индивид обикновено е трудно общителен - осъзнатото превъзходство над останалите пречи на нормалния контакт, трудно се създават приятелства или ефективни колегиални отношения. Мисълта ми е, че в случая самочувствието е някак само за себе си - неефикасно в личностен и социален план.

В друг случай - индивида ясно осъзнава способностите си и в същото време има осъзната необходимост да ги демонстрира - заради удоволствието от превъзходството над останалите...Такива хора много често могат да бъдат неприятни за общуване, но в същото време в никакъв случай не могат да се игнорират уменията им, те имат реална полза - т.е. самочувствието тук е вече доста ефикасно...

И в един трети случай - най-добрия! Индивида ясно осъзнава качествата си, споделя уменията си с другите, обаче без да демонстрира по-високата си класа - просто няма вътрешна необходимост от това...Самочувствието в случая е в най-пълноценното си изявление - Да знаеш, че знаеш, да знаеш, че можеш и да споделиш това безкористно с другите...

Много се разфилософствах - и това май беше наааай- дългия ми постинг!