Аз свързвам дислексията със затруднено възприемане на написан текст, четене и писане. Предполагам в това е проблема на дъщеря ти. И предполагам, че си изпрочела и разучила де що методи и стратегии има за справяне с него. Мисля си, усилията в тази посока не бива да спират, но доколкото съм чела, дислектиците са интелигентни хора, тоест, не са лишени от способности да усвояват знания и учебен материал, стига да не е свързан пряко с четене и писане. Дали други начини за усвояване и запаметяване на информация - слухови, образни и аудио-визуални не биха дали добър резултат? Изпробвала ли си? Например, детето да не чете книга, а да слуша аудиокнига - така пак се запознава с нова информация, но без затруднението на писмените символи. Или ако трябва да представи съчинение, да го диктува на диктофон или на умен телефон, а не да го пише собственоръчно - така могат да бъдат оценени реалните му знания и способности за разсъждение и правене на логически връзки. Разбира се, това не покрива обичайните изисквания в стандартната образователна система, но поне ще си по-спокойна, а тя - по удовлетворена от себе си, че не е по-невежа и неграмотна от другите заради пустото четене и писане.

А що се отнася до долните слоеве на обществената пирамида, хич не е задължително да зависне в тях, щото едва се справя с четенето и разбирането на страници писан текст и не умее да пише правилно и грамотно. Има голям брой възможности да се занимава, изявява и жъне успехи в сфери и поприща, където четене, писане и зубрене не трябват. Спорт, изкуства - рисуване, музика, танци, художествени занаяти, сръчност на ръцете, всякакви практически умения - кулинария, дейности, свързани с природата - растения, животни и т.н.

Мисля си, вместо да се вторачваш твърде в неуспеха й в едно отношение, да се самообвиняваш, депресираш, обезкуражаваш, че и тя покрай теб, че не покрива определени критерии и не напредва, дали да не я насочиш към други възможности? Сега е моментът да й създадеш интереси и спрямо нейните способности и предпочитания да я поощриш да полага усилия в неща, които й се удават. На кого му пука, че един добър спортист, художник, танцьор, музикант, кулинар, градинар и т.н. бил дислектик и не е прочел два вагона книги!

Мисля, и за детето ще е най-добре да копа, да се занимава и да успява в нещо, което му се удава и харесва, най-малкото, за собствено самочувствие и удовлетворение. Вместо да се вторачвате прекомерно в едничкото препятствие, което го затруднява много и да се подтискате, че все не успява да го прескочи.

Помисли нестандартно, щом детето ти е нестандартно спрямо наложения образователен и обществен стандарт. Като не се вписва в обичайните критерии за успех, създайте си нови, свои критерии за успех, разчупете клишето.

п.п.
Аз правя всичко, което мога и се изяждам отвътре, че вероятно не е достатъчно или правилно.
Всеки родител, който държи на децата си, страда от такива съмнения ежедневно и денонощно, хич не се депресирай излишно заради това, не си сама в самоизяждането.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите