|
Все още идват да се пекат на плажа чат-пат по някой стар морски вълк от вилната зона, иначе курортът помръкна още средата на септември, нощно време само крайбрежната алея свети. Доста топло е да ти кажа, през деня стига до 26 на сянка, измерено с електронен термометър на външната стена на чардака. Че и в морето влизат, чак днес водата падна до 20 градуса, миналата седмица беше 22 и нагоре. През нощта обаче си е бахър, пада докъм 7-8. Паля един пълнител ''циганско чудо'' и стаята е сауна до сутринта. Така като гледам, към края на века сезона може да го затварят и по Коледа.
Благодаря за Мирата. Тя много ме обича, всяка вечер ми ближе краката и спи до мен в леглото. И аз много си я обичам. На бати душончето е, само от най-скъпите консерви за нея и кебапчета и пържоли. Само че ми взима душата, няма умора това животно. По 10 км бъхтим всеки ден и на 5-ия не ще да обръща в обратна посока. Когато ходим до плажа, вълните я въртолят на центрофуга, обаче като се метне във водата, без пръчката не излиза.
А тоя хубавец цъфна пред портата на вилата още в началото на септември, баш когато тя се беше разгонила и си виреше гза даже и на малките кученца. 2 седмици седя отвън като наказан и скимтеше и ден, и нощ. Дъжд, пек, няма значение, Косматко е на мисия. Давам му да яде, не помирисва, търси оная разгонената. Яде все пак де, то не може толкова време да не яде, ама само колкото да не умре от глад. В един момент явно видя, че работата е оттекла, и изчезнА.
Чак ми стана жално за него, ама като знам, че хората са суетни и никой няма да иска кученца от такъв баща, не дадох, макар че ми се скъса сърцето. А е прекрасно куче, има най-добричкият и добродушен характер и чудесни бели зъби, не е на повече от 1.5 г. Един такъв дребничък, едва ли има повече от 15 кг. Ама народът все на породисто кълве, не ще помияри и псета. В Софията има няколко бордъра в Западен Парк, ако един ден случайно стане нещо с някой от тях, ще го бъде, иначе ще си умре бездетна. По-добре така, отколкото да се чудя после какво да ги правя и да свършат по приютите с инжекция.
Та вчера, както си се разхождаме по плажа с кучката, нещо бях забърчил нос в телефона и какво да видя – Косматко! Хванал пътя от Изгрев и стигнал чак до Албена, как не са го сгазили автомобилите и какво е ял междувременно, кой знае. И като я видя нея, че и мен – една радост, едно чудо, не се отлепи от нас чак до къщата, тъкмо бяхме хванали пътя наобратно. Тя сега вече не е разгонена и не дава, та му отворих вратата. Цяла вечер играха на двора. Взех му едни гранули, няма консерви за него, но му дадох едно кебапче да опита, и той душа носи. И риба яде, сафрид. Спа при мен в стаята на земята. Ще седи още една седмица тук и после ще трябва да си дири късмета другаде, понеже аз заминавам за сф. Ако има акъл, ще се установи някъде на нашата улица с Бела, има един добряк чужденец, който я храни целогодишно, ще нахрани и него. Тъжно ми е, че съдбата му беше пратила тоя див късмет Мира, пък аз не му я дадох, ала какво да се прави, никой не ще такива като него. Имал е късмет досега да избегне кастрация, но до догодина 100% ще е скопен. Сори, Косматко, щеше ми се, ама не посмях.
|
Re: Ocean Drive [re: dama spatia]
