Пьотр Ганушкин, психиатър

ДОБРИЯТ И БЕЗПОЩАДЕН ДОКТОР ГАНУШКИН: ПРЕД НЕГО СЕ ПРЕКЛАНЯЛА ЦЯЛА МОСКВА

На 23 февруари 1933г. умира психиатърът Пьотр Борисович Ганушкин. Той не обичал дисциплината, поставил страшна диагноза на Есенин, вдъхновявал Илф и Петров и смятал психичните заболявания за глупост.

ОТКЪДЕ ЗАПОЧВА БОЛЕСТТА

Пьотр Ганушкин се родил през 1875г.в Рязанска губерния в интелигентски-дворянско селско семейство.Още в гимназията тринадесетгодишният Ганушкин забочнал да се интересува от присиатрията. Тогава все още от психологията, той започнал да изучава несходството в характерите на преподаватели и гимназисти. По това време прочел труда на физиолога Иван Сеченов "Рефлекси на главния мозък". Един от неговите кумири бил д-р Баженов, по онова време основател и директор на рязанската присиатрична болница. Баженов бил един от първите, въвели така наречената система за нестеснение на психиатричните пациенти - демонстративно изгарял усмирителните ризи, отказал се от оковаването във вериги, а не много тежко болните въдворявал в обикновени семейства. Пациентите успешно се социализирали, а в семейната каса влизали допълнителни копейки.

Петя бил отличник, с лекота общувал със съучениците си, но избягвал официалните събития. Не обичал дисциплината и не искал да бъде като всички.Завършил гимназията със златен медал и заминал за Москва. Постъпил в Медицнския факултет и след трети курс се ориентирал към прихиатрията. Завършил университета през 1898г. и му предложили длъжност на ординатор. Отказал го, ординаторът бил също и надзирател, това не пасвало на свободолюбивия Ганушкин. Постъпил в амбулаторна клиника.

След четири години вече придобил известост в професионалните среди. Старшите колеги го препоръчали за член на Московското общество на невропатолозите и психиатрите. През 1904г. Ганушкин защитил дисертация на тема "Острата параноя" и станал доцент в катедрата за душевни болести към Московския университет. Негов специалитет станали граничните състояния между психиатричната норма и болестното състояние. Ганушкин твърди, че между психичното здраве и болестта съществува междинна, гранична област, заета от такова състояние, което не може да бъде отнесено нито към болестта, нито към здравето. В резултат този полупациент не може "безболезнено за себе си и другите да се приспособи към заобикалящата го среда". Решението на този проблем виждал в подобряването на самото общество, в неговата хуманизация. Усещането за доброжелатерност, чувството на увереност, безопасност и душевно спокойствие действат в такива случаи по-добре от всякакви лекарства.

РЕВОЛЮЦИЯТА КАТО ТРАВМАТИЧНА ЕПИДЕМИЯ

Ганушкин придобил славата на рядък диагностик, лекар, способен да разпознае настъпващата болест по някакви микроскопични признаци. За това само талант не стигал, трябвал му опит. И Ганушкин сремително го придобивал, за седмица приемал до 300 пациенти. А сред тях имало различни хора, някои агресивни, дори въоръжени. Съпругата му си спомняла, че в такива случаи той се приближавал плътно до тях, никога не се хвалел с това, смятал го за дълг на психиатъра и казвал, че ако умре от ръката на душевноболен, ще е загинал на своя пост. Спасил много болни и роднините им, като ги обезоръжавал.

Дори експериментирал у дома с близките си. Например, сядал да пие чай и карал сина си Алексей да ходи напред-назад пред него. Казвал му: "Льошка, напразно набиваш крак, нищо няма да получиш, като глупак ще се прибереш". Наблюдавал какви са реакциите на човек, когато го дразнят. Домашните не му се обиждали, самите те също много се увличали в това.

През 1906г. Ганушкин постъпил като лекар-ординатор в известната Алексеевска присиатрична болница. Продължил да чете лекции, да пише научни трудове. През 1914г. при започването на Първата световна война бил призован в армията, но не на фронта, а в Петроградската морска болница. Но не, защото на фронта е опасно, а защото за него била нужна строга дисциплина, която твърде затруднявала доктора.

През 1917г. Ганушкин се завърнал в Москва и станал професор по психиатрия. Не поддържал революцията, както и войната, наричал я "травматична епидемия". По-късно също демонстрирал своята неприязън към новия строй. През 1927г. публикувал статията "За една от формите на натрупана психическа инвалидност", в която твърдял, че причината за това разстройство е "продължителна и интензивна умствена и емоционална преумора". Никой не се съмнявал, че психиатърът имал предвид новия спешен, нервен, напрегнат и с постоянно усещане за опасност начин на живот. Бил обвинен в скандал, в опит "чрез реакционната си теория да води борба с темповете на социалистическото строителство". Впрочем, Ганушкин ловко се измъкнал, като написал статията "За опазване на здравето на партийния актив", в която неудържимо ласкаел държавното ръководство: "Нашият опит в изучаването на партийния актив и неговите здрави кадри без съмнение доказа, че сред тези активисти има хора, които не показват и най-малко занижаване на умствената дейност и могат щедро да изразходват силите си, без да се спрат пред никакви трудности". Разминало му се без неприятности.

При това, революцията, преобърнала живота на много руснаци, за психиатъра била добре дошла, колкото и цинично да звучи. Неговото поле на дейност много се разширило и станало по-разнообразно. Пациентите му се припознавали с Ленин, Керенски, Николай Втори. Появили се нови теми за полудяване - глад, разруха, чекисти.

Богатият талант на Ганушкин разцъфнал още повече. Той станал кумир за студентите си. Един от тях си спомня: "В аудиторията Ганушкин провеждаше интимни и проникновени беседи с лудите, той умееше да покаже особеностите на тяхната болест толкова ярко, че после, докато вървяхме по улицата, ние намирахме в самите нас такива признаци и неволно брояхме улични фенери, прозорци на къщи или се предавахме на натрапчиви мисли. Във всеки от нас намирахме черти от психиатричните типове или конституции".

И не само студентите, пред Ганушкин се прекланяла цяла Москва. От спомени на съвременник: "При него ходели артисти, литератори и интересни девойки. Самият той приличаше на Квазимодо, но неотразимо се харесваше на всички".

Впрочем, на Ганушкин му се наложило да прегледа Есенин. Заключението било тъжно: "С. А. Есенин, на 29г., страда от тежко нервно-психично заболяване, изразяващо се в тежки пристъпи на разстройство на настроението и в натрапчиви мисли и влечения. Това заболяване прави гражданина Есенин неспособен на отговорност за извършените от него постъпки".
Което потвърждават и многобройните мемоари.

ГАНУШКИН, ТОЙ Е ТИТАНУШКИН

Относително млад, само на 50г. издал фундаменталния си труд "Клиника на психопатиите: статистика, динамика и систематика". Новаторски и много нужен за така наречената "малка психиатрия", тази, която се раними, неразвити форми на психичните заболявания.

Ганушкин отделя пет основни типа психопатични личности:
циклоиди, астеници, неустойчиви, антисоциални и конституционално глупави.
Сред тях съществеват и множество подвидове - възбудими, неврастеници, мечтатели, фанатици, патологични лъжци.
Тази класификация на психопатиите се приема за основа.

Особено интересен е петият тип, конституционално глупавият. Ганушкин пише: "Тези хора са вродено ограничени, глупави по рождение... Подобни хора понякога се учат добре /като цяло имат добра памет/ не само в средното, но и във висшето училище. Но когато навлизат в живота, когато им се наложи да прилагат знанията си в реалността, да провявяват известна инициатива, се оказват напълно безплодни. Те умеят да се държат добре в обществото, да говорят шаблонни, банални неща, но не проявяват никаква оригиналност... Една от отличителните черти на конституционално ограничените е тяхната голяма внушаемост, постоянната им готовност да се подчиняват на гласа на обществото, на общественото мнение... Те са хора на клишето, баналността, модата... Конституционално ограничените психопати винаги са консерватори... Към конституционално глупавите можем да отнесем и онези своеобразни субекти, които се отличават с голямо самомнение и които с високопарен и тържествен вид говорят общи неща или лишени от смисъл витиевати фрази, представляващи сбор от пищни думи без съдържание.... В грубо елементарния живот те често се оказват дори по-приспособени от така наречените умни хора".

Илф и Петров в "Златния телец" въплътили прочутия лекар в образа на психиатъра Титанушкин:
"Сутринта от командировка се завърна професор Титанушкин. Той бързо прегледа и четиримата и веднага нареди да ги изхвърлят от болницата. Не помогнаха нито книгата на Блейлер и сумрачното състояние на душата, усложнено от маниакално-депресивна психоза, нито "Ярбух фюр психоаналитикунд психопатологик". Професор Титанушкин не уважаваше симулантите."

Ганушкин също е и един от прототипите на доктор Стравински от булгаковия роман "Майсторът и Маргарита".

Но, и в здравето на Ганушкин настъпили усложнения. Не, не с психичното, там всичко било прекрасно. Най-банална соматика - тумор на вътрешните органи на фона на сърдечна недостатъчност. Пьотр Борисович бил далеч от здравословния начин на живот, в нищо не се ограничавал и хапвал много сладкиши. Оперирали го най-добрите специалисти, но напразно.
През 1933г. великият психиатър починал. Бил едва на 57г. Пет хиляди души дошли да го изпратят в последния му път.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите