тиранията на родителите ми сега на баща ми продължава до ден днешен.

Много съм писала тук за отношението на баща ми към мен, което отношение 30 години преживявах като психически тормоз. Смятах,че баща ми не ме обича, че дори ме мрази и само ме съжалява. Посветих 20 години да се ровя и да търся факти. Някои от тях са: оженил се е за майка ми без любов и мен са заченали без любов. И с тази нелюбов си обяснявах всичко: защо съм така увредена и защо така неприятно се е стекъл живота ми.
Мислех си дори, че мога да го убия.
В този повратен момент в наше село стана едно убийство. Един 50 годишен мъж изнасили и уби майка си.
Когато психолозите разговаряли с него, тай разказал, че мрази жените и мрази майка си, която когато бил малък го тормозела. След това разпитват останалите петима членове на семейството- брат,сестра, баща, баба и дядо. Всички те казват, че такъв тормоз не е имало. Сестрата дори казва,че родителите са обичали него най-много.
Как си обясняваш всичко това?
Възможно ли е аз и ти да си внушаваме този тормоз, реален ли е бил той или е само в нашите глави?