Отдавна на тема лични отношения и мое мнение и мнение на другите хора не разсъждавам по друг начин освен от гледна точка на генетиката, социалната антропология и икономиката.За мен всичко е наука, логика, математика, биология, психология, финанси.Това е събирано от моя скромен опит, а човек който забравя историята я повтаря.Да не говорим за повтаряемост на експеримента, а експерименти съм правил десетки с какво ли не.В общи линии няма начин да не платиш цената на нещо това първо, второ няма начин да надвишиш за дълго собствения си генетически, умствен и финансов потенциал.Не знам за каква "закостенялост на мисленето" пишеш след като събирам всякаква информация отвсякъде, записвам я на лаптопите ми и понякога на тетрадки, анализирам я, систематизирам я и въз основа на това си вадя изводите.Този процес който тръгна още през 1982ра година да уча, продължи с цялото училище почти 12 години, после 8 години следване продължава и до днес да се събира всякаква информация за всичко и да се трупа.Мозъка ми е на такъв режим вече повече от 40 години и не мога да се спра.
Това да бъда друг означава веднага да пропадна на по ниски нива, да ми падне оценката защото поне до 28 годишна възраст съм бил на максимума от себе си и всяка промяна означава падане надолу.
Моето чувство за хумор изобщо няма да ти хареса.
Верният отговор при мен е много прост.Искам повече отколкото заслужавам с минимални усилия.
Неочакваностите на живота са най вече неприятните му изненади.Оптимизмът е горчива подигравка към човечеството.Песимизмът е тъпчене на едно място, реализмът само той работи ефективно, но е много труден за постигане особено в бъдеще време защото бъдещето даже и след седмица е стотици променливи величини.
В отговорите ми винаги има път напред, но той е война каквато отдавна нямам намерение да водя.Нямам намерение да изгнивам по затворите и затова само наблюдавам ситуациите и чакам друг да свърши черната работа.Преди години установих съвсем случайно, че се прикрива информация, че до колкото помня 30 000 или 40 000 жени са били пребити на година от мъжете си в България, а новините за убийства на българки вече са почти всеки месец.Още през пролетта на 2001ва преди убийствата на българки да станат ежедневие аз написах в обявите на дира, че не е нужно аз да направя нещо, достатъчно е това положение което е в момента тогава да се запази и жените ще започнат да получават заслуженото.
Аз на старите си приятели почти не обръщам внимание, та ще приемам нови приятелства, това просто няма как да стане.Ако на младини съм имал огромно време като часове от деня и десетилетия напред живот, то сега нито имам такива часове през деня, нито имам дълъг живот пред мен.Ти може би не знаеш, но аз чета съновници вече над 30 години и в доста от нещата в бъдещето знам горе долу кога и какво ще стане, знам кой нов познат е читав или ще ми направи номер, знам горе долу от какво съм застрашен.Моята философия която е еволюирала през десетилетията за последните примерни 9 години почти нищо не ми е донесла в социален и работен план, но много ми е спестила.
|