Е малко да добавя. Като за децата.
Имало някога човек, който казал, че може да спаси всички хора и да отидат с него в Рая, съживявал хора и правил чудеса. За останалото говорят думите, а понякога и религията.
Розмари искаше да направя асоциация между Христос и Дон Кихот. Но не ми хареса.
Като дете имаше едно тъпо анимационно филмче сериал, за някакво момиче главната героиня, дето накрая умираше. За да спаси света умираше и се разпръскваше и превръщаше в река. Реката на живота, с която може да си спомнят за нея.
А веднъж сънувах странен сън. Всеки човек беше нарамил кръст и го носеше, правехме го за да спасим животните, както са спасили нас. E до някъде го носих, после го изоставих и исках да съм свободен, защото това бяха само животни, а не хора за спасение. А Христос е не само човек. Сигурно за по-висшите сме и като животни.
А и онези същества дето ми обясняваха. Можем да сме и хора. Ако искаме. Малко по-различни са и по-голями. И повече чувстват. Ти би ли искал да пратиш приятелите си в Ада, за да може да разбереш какви са.
Не искат да обсебват други хора и така да се явяват, тъпо е. Искат и те чрез любовта да те докоснат и подобното да е подобно и да се имитираме. Бебето да имитира възрастни, тях.
Позволено ми е само в сънищата да си общувам с тях по-свободно и в мечтите. Иначе, става прекалено реално. А пак не могат да направят нещата, защото са минали. Могат да променят Земята, хората, но не и начина по който те мъчат, по голямите същества. Първият урок е да не прекаляваш с тях. Защото съм мъничък, а и не много умен, чувствителен и с хубави мисли.
То не е вяра. Оедняквяване на варианти за бъдещето и там където отиваш, за Христос и като в Рая.
Все си мисля, че както са ни го нафарфорили веднъж, да не знаем, че като умрем отиваме другаде и има прераждания и друг живот. Пак ще ни го нафарфорят като сгрешим. И пак няма да знаем и ще сме олигофрени.
Извинявам се за обидните думи, но ми обясниха че е много лесно да им нафарфорят на хората каквито искат чувства, а чрез тях мисли, да ги изпитват докъде са стигнали. То като сме толкова малки, като ботове какво други да ни направят. Все пак са от добрите.
А и тези религии, дето ако те не властват и не си съгласен с тях, те мислят за демони. Нямам думи. И сънувам, че все другите си мислят, че са прави, а аз греша. Това вече не ме интересува. Защото имах и имам приятели, които ме разбират.
|