Моите мисли създават моята реалност. Мислите ми изразени гласно имат сила, а написани- като че ли още по-голяма.
И все пак не мога да разбера как да наблюдавам мислите си, без да ги определям като хубави, лоши. Все едно ми казваш да наблюдавам мислите си без да ги почувствам. Мисълта не върви ли винаги с чувството, емоцията?
Не мога да наблюдавам мислите си без да ги определям като някакви, но мога да наблюдавам фактите в живота ми. Този човек прави това или онова ,но аз няма да му слагам етикет, той просто го прави. Или тази жена казва нещо. Няма да определям това казано нещо като хубаво или лошо.
Медитации, дишане дълбоко....българинът има ли традиции в това? Тимен Тимен казва, че нямаме физиология за това . Какво казват например Петър Дънов и Петър Димков, ако си запозната.

Редактирано от vida1929 на 10.07.21 16:02.