Не ми е много ясно, какво иде да каже тази мисъл на Айнщайн, но съм забелязала, че нещата могат тотално да се влошат, преди изведнъж да започнат да се оправят в един момент . И точно този момент е интересен, дали е случайност или синхроничност.
Отивам да търся един доктор. Сестрата ми казва, че току-що си е тръгнал и аз си тръгвам. На улицата се спъвам и падам в краката на един човечец, който кротко си върви по тротоара. Той ме пита лошо ли съм се ударила, а аз като някаква луда му отговарям, че съм много разстроена, защото не съм намерила доктор Х. Той ми отговаря, че той е доктор Х и се връща да ме прегледа. И на всичкото отгоре се оказва, че нищо ми няма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите