|
Чета подобни статии с едно наум, понеже винаги са написани сякаш са открили топлата вода, хладилника или двигателя с вътрешно горене, но ми стана интересно да погледна значението на самата дума в речниците...
Та примери за "асертивност" въображението може да роди много, но това
Трудно ли ви е да приемате конструктивна критика?
Кaзвате ли "да", когато ви се иска да отговорите с "не", само за да не разочаровате някого?
Имате ли проблем да изразявате различия в мнението си с другите?
Чувства ли се отсрещния дистанциран от вашия стил на общуване, когато не сте съгласни с него?
Чувствате ли се атакувани, когато някой има мнение, различно от вашето?
Ако сте отговорили с "да" на няколко от горните въпроси, то е нужно да упражнявате уменията си за общуване, за да развиете повече асертивност.
звучи малко като DSM критерий за наличие на патологично умствено разстройство, т.е. на душевна болест.
Наивно е, малко като от кориците на женско списание, защото в реалния живот например някой може да те попита "Умря ли?" и да ти се иска да отговориш с "не", за да не го разочароваш в неговите надежди за някого другиго, които не си оправдал, обаче да си длъжен да кажеш истината, която е "да"... Казваш "да", въпреки че ти се иска да отговориш с "не", за да не го разочароваш – не защото не си асертивен, а защото така работят нещата и защото такава е реалността.
Също, може да имам проблем с изразяването на различие в мнението си с някой друг, но това да не е защото съм неасертивен, а защото другият ми създава този проблем с изразяването на въпросното мнение... Откъдето в реалния живот обикновено по-разумният и способен човек разрешава този проблем чрез пренебрегване или в екстремния случай чрез изразяване на мнението си с трети човек, ако проблемът с другия е толкова сериозен... Още повече, когато стане дума за спазване на закони, правила и норми, че различието на мнението с другите е без значение, а е важно спазването на тези неща. Примерно може на мен мнението ми за г-н Х "ти си долен боклук и мръсен пе'ерас" да е в различие с мнението на останалите и тогава това, че имам проблем да отида на улицата и денонощно да изразявам своето различие в мнението си относно г-н Х (че той е "долен боклук и мръсен пе'ерас") би говорило не за необходимост от упражняване на уменията ми по общуване, тъй щото да развия повече асертивност – а за здрав разум.
И така нататък, и така нататък... Да речем отсрещният може да е на мнение, че трябва да ме ограби... Ако аз в такава ситуация си изиграя картите така, че той да се почувства реално дистанциран от моя стил на общуване с него, когато аз не съм съгласен с неговото мнение, че трябва да ме ограби – ами тогава не че имам нужда от упражнения, ами по-скоро даже от награда, че съм демонстрирал някакви митични умения за общуване, които са убедили отсрещният под въпрос, че дистанцията помежду ни е най-добрата съдба и за двамата. А и в такава ситуация аз действително щях да се почувствам атакуван, а нямаше да е заради необходимост от упражнения по умения за общуване... Или може би щеше да трябва да се чувствам благословен от съдбата?! В смисъл майката на моя приятел от квартала я нападнаха 2-ма хулигана, обаче тя не била съгласна с тях и се развикала, вследствие на което отсрещните определено трябва да са се почувствали дистанцирани от нейния стил на общуване, защото се дистанцирали от нея, докато тя се дистанцирала от тях... В края на краищата има и такива моменти, при които "мен какво изобщо ме интересува дали отсрещният се чувства дистанциран от стила ми на общуване?!" говори именно за асертивност, а не за необходимост от упражняване на собствените умения за общуване.
Та не е толкова просто – отговаряш на 4 въпроса и вече знаеш какво е нужно, почваш упражненията и джакпот, всичко в живота ти се нарежда... Здравият разум цака над всякакви разсъждения. Понякога най-доброто (и трудно) умение за общуване, което демонстрира най-много асертивност – е да замълчиш и да не кажеш нищо... Без значение нещата в синьо.
Редактирано от Nuke Dukem на 25.01.21 00:47.
|
Re: Асертивност [re: holi_day]
