Имам книжка от 90г. и точно страхът ме сковаваше да не карам, мисълта ами сега..там е ляв завой, ами ако не преценя, ами ако някой ми излезе на платното, ами ако не мога да спра или някой ме удари отзад..ами ..ами..ами..
Но в един момент останах сама и трябваше да избирам, да шофирам ли или да губя часове в градския.
Сега вече въобще не ме е страх, паля и тръгвам, задръствания, засичат ме, ама вече си познавам колата и винаги карам със скорост, с която да мога да реагирам..само по булевардите се унасям..ама пак..непрекъснато гледам в огледалата.
За да свикнеш, трябва да караш..иначе все ще те е страх. А иначе и вчера и оня ден се набих в задръствания..и всеки си кара както иска..ама даже вече и не реагирам..а преди се нервех много..Сега кафенцето ми е в колата, музиката свири, ароматно е - хубав ароматизатор и за никъде не бързам..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите