В квартала всички сме сметкаджии (майтапим се с френда, че тук в магазина всеки един от нас е доцент – разплащаме се до цент, до стотинка, разбираш къде е шегата), обаче аз в колцентъра изкарвах не повече от 33% от населението, и то не на Германия, а на България, т.е. бях в долната третина, което все още НЕ е средна класа... Като имаш предвид, че в САЩ на минимална официална работна заплата ($9/час) като синя якичка изкарвах много повече (и си купувах много повече, че даже ми оставаше и да спестявам). Та от тази гледна точка ме мъчи носталгия по северноамериканските земи, ама какво да се прави, всеки работи за това, за което е учил – или поне така казват хората. Радвам ти се, че не само печелиш с разум и удоволствие, но и харчиш така.

Иначе какво означава да си единствена родителка с пълни права и бащата да няма права? А да нагодиш данните в сивата зона, само за да паснат (тоест да ползваш свободните граници, а ако дивидентите станат повече, да прехвърляш една част на друг)?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите