|
Тема |
Няма [re: Rosemary] |
|
Автор |
crazymonkey-126377 (тиха усмивка) |
|
Публикувано | 28.08.18 11:40 |
|
|
как да ви разкажа аз лично и семейството ми колко съм била дискриминирана, колко явни и зад гърба подигравки съм изтърпяла, само съм споменавала тук, че съм била десет години в социална смърт, в смисъл, че никъде не ме искаха на работа и аз недоумявах защо, като съм образована и някои от моите знания тогава бяха дефицитни. Бях като едно невинно дете, което не разбира защо му се случва това, беше в периода 1980-90 година - млада и не със сегашната психика. Не разбирах защо ме унижават и разкарват от институция на институция и не ми дават майчинството ми, като си имам осигуровки и съм работила според същия КТ, като всички други хора, не разбирах защо в родилния дом се извървя цялата болница, за да ме видят, все едно имам рога и копита ... Постепенно осъзнах начина на мислене на хората и не че го одобрявам, но просто знам, че не мога да ги променя и че заради тяхното тесногръдие и крепостни стени в главите им, няма да наказвам себе си. Осъзнах какви жалки фурнаджийски лопати са повечето хора, според конюнктюрата, как тези, дето се правеха, че не ни виждат по улицата, започнаха да идват у дома неканени, да търсят контакт с нас. Какво да им се сърдиш, те толкова си могат!
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
| |
|
|
|