Достатъчен ми беше бърн-аутът, за да ми свари мозъка и от феноменалната ми памет да остане много малко. И на мен ми се иска да съм си пак същият човек, но малко по малко трябва да приема, че това едва ли ще стане.

Преди да преживея моя бърнаут, мислех, че само хора с отговорни и натоварващи професии , могат да го преживеят. Оказва се, че не зависи от професията и от естеството на работа. По-скоро зависи от това как възприемаш своята реалност. Ако я преживяваш като натоварваща, естествено че ще се задъхаш под тежестта й. Ако преживяваш превратностите на съдбата като предизвикателства,минаваш през тях някак си по-спокойно.
Десет години бях приемен родител, през които преживях няколко бърнаута, едният с тежко главоболие, продължило три месеца, едва оцелях. Най-накрая когато се закрепих в работата и си мислех,че съм си извоювала някаква стабилност, се появиха две пикли,които написаха донос срещу мен и трябваше да се защитавам, ако искам да остана в професията. Реших, че не си струва. Затворих тази врата след себе си повече не искам да се връщам. Сега животът ще покаже друга отворена врата, надявам се. Препънаха ме, паднах, но пак ще се изправя.
Бърнаутът не е бил случайност. Той е за да ти подскаже ,че трябва да се погрижиш за себе си като промениш нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vida1929 на 27.03.18 13:43.