Безсилни
Ние признаваме, че сме безсилни пред алкохола
– че не можем да управляваме нашия живот.
«Дванадесет стъпки и Дванадесет традиции»
Не е случайно, че в Първата стъпка заявяваме
нашето безсилие пред алкохола. Това призна-
ние е крайъгълният камък по пътя към въз-
становяването. Осъзнах, че нямам силата и не
мога да се контролирам, както някога си въ-
образявах. Безсилен съм за това какво мислят
хората за мен. Безсилен съм за това, че съм
изпуснал автобуса. Безсилен съм за това как
хората изпълняват или не повелите на Стъп- ките. Но аз научих, че не съм безсилен пред
някои неща. Не съм безсилен относно начина
ми на мислене. Мога да променя негативния
ми подход при всяко начинание. Не съм без- силен, когато трябва да поема отговорност за
моето възстановяване. Притежавам силата да
се отнасям с любов към себе си и към близките ми хора и тези които обичам.



Победа или капитулация
Ние разбираме, че само при абсолютно призна- ние на нашата безпомощност ще бъдем в със- тояние да предприемем първите стъпки към
освобождаването и към силата. Именно тази
капитулация е нашата твърдина, върху която
може да бъде изграден щастливият и смислен
живот.
«Анонимни алкохолици»
Когато алкохолът завладя всяка брънка от моя
живот, когато бутилките станаха символ на мо- ето задоволяване и когато осъзнах, че не мога
да се преборя със силата на алкохола, разбах,
че нямам друг избор и трябва да капитулирам.
Предадох се и открих победата – над моето
егоистично задоволяване, над моето упори- то противопоставяне да живея така, както ни
е определено от Бог. Когато спрях да се бия с
когото и да било или с каквото и да било, на-
мерих пътя към трезвеността, искреността и мира в мен!


Повратна точка
Половинчатите мерки не ни носят нищо до- бро. Ние бяхме на ръба. Молехме се за помощ
и грижи с цялото си сърце.
«Анонимни алкохолици»
Всеки ден съм изправен на ръба, на повратна-
та точка. Моите мисли и действия могат да ме
изведат във висините. Но могат да ме върнат и
към старите навици към пиенето.
Понякога тези повратни точки са начало. Ко-
гато започна да изтъквам добрите страни на
някого, вместо да го осъждам. Или потърся по-
мощ, вместо да вървя сам по пътя. Друг път по-
вратните моменти са край. Когато съзра нужда
да спра с разяждащото ме чуство на обида и
себичност.
Моите недостатъци са моята всекидневна съ-
блазън. Затова пък всеки ден имам възможност
да ги опозная. В една или друга форма лоши-
те страни на моя характер се проявяват всеки
ден: самоосъждане, гняв, пориви да избягам от
действителността, високомерие или пък жела-
ние да остана незабелязан, а понякога и гран-
домания.
Опитите да елиминирам тези дефекти с поло-
винчати мерки по-скоро парализират усилията
ми да се променя. Единствено, когато се помо- ля на Бог за помощ с цялата ми душа и сърце, съм в състояние да се променя.

Да приемаш нещата,
каквито са
Нашият първи проблем е да приемем нещата,
себе си и хората около нас, каквито са. Това
означава да се научим на смирение, без което
не можем да постигнем истински напредък.
Много често ние се връщаме на точката, от
която сме тръгнали. Това ни учи на смирение.
Всеки ден от нашия съзнателен живот воля-
та ни е подложена на изпитание. В случай, че
успеем да отхвърлим, че някой друг е виновен
за нашата апатия и нашето пораженство,
може да бъдем сигурни, че основата, върху
която ще градим нашето емоционално здраве
и духовния напредък, е налице.
«Така, както го вижда Бил»
Когато срещам трудност да приемам хора, неща
и събития, се връщам на този пасаж. Това ми
помага да се освободя от ненужните страхове
в отношенията ми с други хора или ситуации,
с които се сблъсквам. Този пасаж ми помага да
бъда по-човечен, по-съвършен и да има мир в душата ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите