Ще остана на село достатъчно дълго време, така че да си говорим, да си изясним отношенията, да си простим и да поплачем.
Много е дълго за разказване. Той направи първата крачка към сдобряването. Той ми се обажда, иска ми прошка, че се е държал лошо с мен, плаче, оплаква се, че остарява и няма сили. И дума не казва, че се е държал лошо и с майка ми, не си признава вината.
Няма да е лесно, няма и да е приятно да се разговаря. Предполагам, че ще ме боли глава, ще ме стяга сърцето и ще ме боли. Но през останалото време съм свободна да скитам из околността и да обмислям сюжета на романа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите