Твърдата ръка не значи някви ужаси да му разказваш и да го заплашваш. Моята когато прекали с интернета, й казах, че очите й ще се повредят и докато аз съм по-голямата и отговарям за нея, трябва да се погрижа да порасне здрава и добре, затова аз ще решавам как да си прави нещата. Сложих парола на нета и определих часове. Включих я в избора на време, подадох и свобода - да каже колко часа иска, също заявих, че съм ок да отстъпя, ако е стигнала до някое ниво, което трябва да мине, да не цъкам нета на минутата, все пак ценя усилията, които полага. Повишавала съм тон, но дори аз не отдавам значение на подобни разговори. Значение има когато говориш спокойно. Стена. То роптае и даже вика, реве примерно или казва нещо неприятно, а ти равно и спокойно сервираш - разбирам, че ти е неприятно, но съм решила така и така ще стане, то вижда как не може да те предизвика и е сигурно в твоята увереност, че каквото си казал, ще стане точно така, и просто няма какво да направи, за да го избегне и промени. И приема бе. Още повече, че след някоя разправия и изясняване аз категорично избягвам да се връщам на разговора. Никога не натяквам. Ако в едно нещо се провали, за друго я хваля. Може да сме се карали до преди малко, сложили сме точка или сме стигнали до решение, но като почна да готвя, ще направим каквото тя избере. Абе все балансираш по средата. Не му бъди никога по цял ден сърдит на сина, дръж си го свой, не знам как да го обясня, да се усеща у дома с теб, а не под заплаха. Голямата родителка и аз, просто нали те наблюдавам колко си импулсивен... и ми се иска спрямо детето да си опора, железен и пич. Че са крехки, колкото и важни да се правят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите