Сериозно ли? Сега ми стана ясно. Сигурно знаеш, че изоставянето , дори изоставянето в някакъв форум си е травма, загуба, организмът го преживява на клетъчно ниво и преминава през няколко фази. Няма да пиша за фазите,но сега разбрах защо беше ядосана. Яд, гняв, неприемане....
Ако е толкова сериозно, тогава ти предлагам няколко варианта.
а. Да идеш и ти при тях.
б. Да ги извикаш да дойдат тук.
в. Да не правиш нито а нито б, а тайничко да ги четеш и да им се наслаждаваш.
г. Или да разбереш колко несериозно е това.
А сега като съм се впуснала да пиша , да ти напиша ли един трактат на тема Защо ние, една особена категория хора, постоянно изпитваме нужда да сме нещастни , да се чувстваме зле и как дори когато се чувстваме добре, пак ще си измислим причина и повод да сме зле

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите