Част II / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

,,Имаме рекламация,, прочитам аз и сърцето ми пропусна удар! Така и не свикнах с годините, когато получа съобщение за рекламация да не се шашкам.Винаги съм възприемал рекламацията на един продукт като лична обида!
Успокоявам се някак си и отивам в съблекалнята където се преобличам и казвам една молитва ,,Айде Боже ти напред и аз след теб,, да видим какво ще бъде днес.Вземам си и служебния телефон, който си го държа в шкафчето.Работя в химическо производство и дрехите ми са от специална материя която издържа на киселини и други опасни химикали. Излизам и отивам да взема асансьора за петия етаж където е шефа.Оглеждам се в огледалото в асансьора и си мисля ,,косата ти вече започва да побелява кога ще спреш да се впрягаш толкова?,,
По коридора минавам покрай чистачката и я щипнах леко по задника:
-Как си Ванче?
-Като ти извъртя един парцал зад врата ще видиш ти.И колко пъти съм ти казвала да си изтриваш краката- прави се на обидена тя.
Отговарям и с лека усмивка и завивам зад ъгъла.Спрях пред кабинета на шефа и почуках.
-Влез!-дочувам от вътре
-Добро утро или добър ден вече не знам - казвам аз като влезнах
-A! Aзазел, влизай трябва да обсъдим нещо.
Щом каза че ще обсъждаме нещо сърцето ми заби ускорено.Друг път обикновено казва каквото има да каже още докато човека е на вратата и толкова.Явно този път нямаше да е така.Издърпах един стол и седнах.Той пишеше нещо на компютъра и сякаш не ме забелязваше.Гледаше съсредоточено през очилата и от време на време посягаше към пепелника където догаряше поредната му цигара. Беше страстен пушач.Загледах се в огромното махагоново бюро и кожената тапицерия на дивана.Сигурно струваха много пари.Виждал съм по филмите такива мебели.Големият кварцов часовник зад гърба му отброяваше секундите и цъкането му се сливаше с тихото свистене от климатика и ударите на моето сърце.
-Ще пиеш ли едно кафе?-попита той като свали очилата и ме погледна.
-Да, може-отвърнах аз
Той стана, отиде до барчето и пусна машината която започна да мели кафе.След това се наведе и извади от едно шкафче бутилка уиски и каза:
-А това е за отскок- и сипа малко в чашата с кафе.
Подаде ми чашата заедно с две пакетчета захар, седна пак на стола си и издърпа един лист от папките на бюрото му.
-Вчера с нас се свързаха нови клиенти.Изпратиха ми запитване дали можем да произведем тези продукти- каза той като ми подаде листа
Взех листа и се зачетох в списъка
-По принцип не е проблем да ги направим стига да нямаме проблем с доставките на суровините. Знаеш на последък
какви проблеми имаме.Освен това не знаем стабилността на тези разтвори при различните температури.Ще трябва да проведем тестове и едва тогава можем да им гарантираме в какъв температурен диапазон тези разтвори ще си запазят свойствата-му казвам аз
-Колко време ще отнемат тестовете?
-Най-малко един месец.
-Ще ни трябват ли допълнително хора?
-Зависи какви количества ще искат и в какви разфасовки.
-Това ще го доуточним с тях после.От теб искам сега да приготвиш мостра от всеки разтвор и да проведеш тестовете
-Ок няма проблем.
Той запали нова цигара, започна да рови пак из папките и каза:
-Днес съм извикал няколко души на интервю.Ето им автобиографиите.Разгледай ги после и до обяд искам да ги преслушаш.Дано пак да няма ненормалници като предния път.Ето ти и автобиографиите на тези на които не сме се обаждали.Ако прецениш ти, обади се на някой и го извикай.
Взех автобиографиите и ги разгледах бегло.
-А,и още нещо-каза той- след обяд ще дойде архитектът за новия цех които ще правим.Добре е да го поразходиш из вашия отдел да придобие представа за какво става дума.А иначе как вървят нещата при вас?
-За сега се оправяме нямаме проблеми-казах аз и се приготвих да тръгвам
-Ок.Айде тогава.Лека и спорна.Ако има нещо на линия съм - каза той и се загледа пак в компютъра.
Излязох от кабинета и се запътих към отдела в който работя.Странно, нищо не спомена за рекламацията! Сигурно е забравил си мисля аз.Или пък е нещо маловажно.Няма значение, после ще науча.Щом наближих отдела усетих миризмата на химикалите с които работим.Вече до толкова съм свикнал с миризмата, че ако някой ден не я усетя когато идвам ще си помисля че съм сбъркал етажите!.Отварям вратата и влизам.Към мен се приближават четирима колеги.
-Здравейте на всички .Какво е положението днес?- питам аз
-Преди малко имаше токов удар и бъркалката на първия реактор изключи!-казва първия
-Охлаждането върви ли?- питам аз
-Върви!
-Изпрати някой да разбърква ръчно и се обади на техниците.
-Звъня им, ама никой не вдига телефона- отговаря притеснено той
-Кой е на смяна днес?
-бай Димо.
-Ясно.Знам го къде е-махвам с ръка аз
-В разтвора на втория реактор се появи утайка! Не знам защо досега не се е случвало подобно нещо.Пробвах да филтрувам но минава през филтрите-казва втория колега паникьосан.
-Цвета на утайката кафяв ли е? - питам
-Да! Откъде знаеш?-учудва се той
-Смени филтрите със силициев пясък.Малко по бавно ще тече но ще свърши работа.
-Търсят те от лабораторията.Единият анализ показва отклонение на концентрацията с един процент, казаха да им се обадиш непременно като дойдеш!-включва се третия
-Преди малко пристигнаха суровините за поръчката на рудниците.От опаковката напират да си ги прибираме по бързо защото стояли на рампата и им пречели.Между другото споменаха за някаква рекламация и казаха да им се обадиш
веднага като пристигнеш - довършва ме четвъртия.
-Кой е на смяна там?-питам аз
-Онази русата с оскубаните вежди- отговаря той
Вземам телефона и набирам номера на опаковката:
-Здрасти Наде, как си днес миличка?
- Азазел хич недей да ми се мазниш,че ако знаеш как ми е накипяло днес!-дочувам сърдитият и глас
-Чакай де какво е станало?
-Прибирайте си работите от тук , че ни пречат.Чакаме да ни докарат кашони..Преди малко върнаха една пратка защото
цвета на капачките не трябвало да е такъв! Цяла сутрин се разправям с някоя си г-жа Кръстева!- крещи тя
Щом произнесе името г-жа Кръстева всичко ми стана ясно!
-Наде,обещавам ти до половин час да съм при тебе- отговарям и аз
-Добре, айде да видим!-отговори тя и затвори телефона
В това време единия от колегите ме пита:
-Какво стана? За какво е рекламацията?
-Госпожа Кръстева нещо говори ли ти?
-Пачаврата от Русе?
-Същата! Не харесвала цвета на капачките!
-И какво сега?
-Ами ще ги сменяме е такова!
-Знаеш ли колко време ще отнеме? Това са четиристотин бутилки!
-Да имаш друга идея?
-Казвам ти Азазел, ако разбера някой ден че тая пачавра е пукнала ще кажа на жената да направи баница и ще дойда да почерпя!
-Не се надявай! По- скоро тя ще яде нашата баница! Иди и кажи в лабораторията,че след пет минути идвам.Отивам да измъкна бай Димо.

...следва част трета