|
В отговор на:
Когато напише тук, че е убил човек , а той НЕ Е, и разкаже как точно го е разпарчатосал и затворил в буркани от 1л, а после е отишъл на края на София и е разпръснал месата по канавките на пътя, тогава ще го призная аз Филера за злодей и ще му кажа браво.
1. Подбутелство.
А. Определение. Подбудителство, уредено в чл. 20, ал. 3: Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението. Подбудителството като форма на съучастие се характеризира с няколко момента от субективна и обективна страна:
Б. Обективна страна.
1) Осъществява се психическо въздействие от едно лице спрямо друго, за да вземе последното решение за извършване на конкретното престъпление. Това въздействие може да се изрази в друго престъпление – принуда, заплашване, изнудване.
2) Другото лице да вземе решение за извършване тъкмо на съответното престъпление.
3) Необходимо е мотивираното лице да е започнало най-малко да е започнало изпълнение на това престъпление, т.е. най-малко необходимо е да се осъществи опит към съответното престъпление.
В. Субективна страна – подбудителството може да се осъществи при пряк или евентуален умисъл, но и двата случая характерно, е че връзката между подбудител или подбуден е твърде интензивна.
Г. Разграничаване на подбудителството от:
1) Обособяването на посочените моменти от обективна страна е от голямо значение за разграничаване на подбудителство от т. нар. неуспяло подбудителство. Ако липсват втория и третия или само третия елемент става дума за неуспяло подбудителство, а не за подбудителство като форма на съучастие. Неуспялото подбудителство се наказва по режим различен от този на съучастието (подбудителство). И тъй като липсва общ режим за наказване на неуспялото подбудителство, то за същото може да се носи наказателна отговорност само за изрично предвидените в Особената част случаи. Това са случаите, когато неуспялото подбудителство е достатъчна степен обществено опасно, за да обуслови самостоятелно носене на наказателна отговорност. Наказуеми случаи на неуспяло подбудителство има при подбудителство към убийството по чл. 117, ал. 2 и подбудителство към лъжесвидетелстване – чл. 293, ал. 1. За отбелязване е, че неуспялото подбудителство се регламентира по т. нар. субсидиарни състави, т.е. за него ще се носи наказателна отговорност само дотолкова доколкото не е на лице подбудителство като форма на съучастие, защото в тези случай отговорността ще се носи по първоначалния състав.
2) Подбудителството като форма на съучастие трябва да се разграничава от явно подбуждане към престъпление. При него става дума за мотивиране на неопределен кръг от лица, към извършване на дадено конкретно престъпление или към извършване въобще на престъпление. При т. нар. “явно подбудителство” за разлика от подбудителството кръгът на мотивираните лица е неопределен. При това положение и за “явното подбудителство” е характерно, че то дефинира наказателна отговорност докато това е изрично предвидено в Особената част.
|
Re: виж как се постъпва с жени! [re: vida1929]
