Ами на практика обичта към себе си е тясно свързана с прошката и даването на шанс на самия себе си и малките победи над самия себе си.Понеже цялото ни ежадневие е свързано с решаването на задачи/дори факта дали да си купиш една вафла примерно е необходимо да извършиш купища действия.Сега си представи, че си на диета, но страшно много искаш да си купиш вафла и в крайна сметка я купуваш от тук веднага се явява недоволството към себе си-колко си подготвен да си простиш за това, колко си готов да не повториш това действие,/заради моментната ти цел диета//даване на шанс и удоволствие от постигане на целта.
Разбира се това е елементарен пример.
Но в основата е във взаимодеиствието и контрол на тези процеси.

А любовта към живота е ''друга бира''
Това е усещане за новост и движение на нещата.
Трябва си малко експериментален дух , любознателност и действеност .
Рабирам, че сега можеш да ме опинираш с обстоятелствата в които някой е поставен.Но пасивността не е оправдание за това не ти е виновен живота.
Не намираш ли нещо красиво и забавно да разрешаваш с конкретни действия събития.Не чувстваш ли задоволство от факта ,че ти е даден шанса да си една малка вселена която управляваш сам?

Във всяка десятка има нула

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите