|
според мен това е един отговор съвсем по темата
Прекрасен съвет от Луис Карол към малката му приятелка Изабел Стандън за това как да се справи с нещастието и скуката, съпътстващи промените.
„Аз разбирам доста добре и много ти съчувствам за това,че се чувстваш самотна и че не можеш честно да наречеш себе си „щастлива“. Сега ще ти дам малко философия относнно това нещо – моят опит показва, че всяко ново състояние на живот, което опитваме, е поне в началото повече неприятно, отколкото приятно. Първите дни на морета са малко депресиращи. Липсват ми интересите на Крайст Чърч* и все още не съм подхванал нишката на интересите тук, и точно по същия начин първите дни, когато се върна в Крайст Чърч, ми липсват удоволствията на крайбрежието и усещам с необикновена яснота отегчението на работната рутина. При всички случаи вярвам, че истинската филофосия е „изчакай малко“. Нашите нерви изглежда са регулирани, така че да чувстваме първо и най-остро неудобствата на всяко ново състояние на живот, но след мъничко време свикваме с тях и спираме да ги забелязваме, и тогава имаме време да осъзнаем приятните особености, които от притеснения не съзнавахме в началото.
Представи си, че си нараниш ръката и трябва да носиш шина един месец. През първите два-три дни неудобтството от превръзката, натоварването върху шията и раменете от носенето на шинатата, невъзможността да изпозлваш ръката си ще те притесняват непрестанно. Ще имаш чувството, че всяко удоволствие от живота е изчезнало; след няколко дни ще си свикнала с новите усещания, след седмица вероятно въобще няма да ги забелязваш; и животът ще ти се струва комфортен, както винаги.
Така че моят съвет е: не мисли за самотата или щастието, или нещастието за седмица или две. След това „ивентаризирай“ отново и сравни чувствата си с тези отпреди две седмици. Ако те са се променили дори малко към по-добро, ти си на правилния път: ако не, можем да започнем да подозираме, че не хармонизираш с живота. Но това, което искам специално да отбележа, е че няма полза да сравняваш чувствата си между един ден и следващия; трябва да оставиш приемлив интервал, за да може посоката на промяната да се разкрие.
Седни на плажа и гледай вълните за няколко секунди; казваш „приливът идва“; наблюдавай половин дузина последователни вълни и може би ще кажеш „последната е най-ниската; отдръпва се“. Изчакай половин час и сравни средната височина с това, което е било първоначално, и ще си кажеш „Не се променя в крайна сметка“…
С любов и винаги предано твой,
Ч. Л. Доджсън*
* Чарлс Латуидж Доджсън е истинското име на Луис Карол
Сън ли на разсънване сънувам?
Нов ли е наистина светът?;-)
|
Re: щастието или комфорта? [re: DarkSide]
