Така ли!? Налагало се, значи!

А дали не се "налага", просто само защото има кой да ти се връзва, м? Дали, аджеба, ако нямаше, кой да ти се връзва или ако нямаше виртмрънкалница, щеше да ти е интересно да си мрънкаш сама на себе си до безкрай? Или, викаш, въпиющата нужда да мрънкаш, е толкоз силна, че и да нямаше на кого и къде, пак щеше да си мрънкаш...

Ми що не земеш тогава да си мрънкаш пред огледалото, всеки път, когат си щяла да изтрещиш... Що непременно тряба да отровиш деня на някой, а ако няма никой жив под ръка, да изпоотровиш с вечните си мрънканици десетки накуп във виртпространството...

Или викаш, за какво бил тоз клуб, ако не за споделяне... ма тва споделяне ли е, бе.. аз не знам, що всички мрънкалници, скрити под диагнозата депресия, която, колко удобно, не можела да се контролира и видиш ли, аз като съм депресирана и мозъкът ми не ще да отделя достатъчно количество серотонин, допамин и т.н. мога безнаказано да дойда тука и да ви мрънкам от сутрин до вечер, ден и нощ, месеци и години, щот на ваЗ тука тва ви е работата, да ма слушате мене като мрънкам, да ма търпите, успокоявате, щот тва тук е клуб за споделяне и аз идвам да споделя мрънканиците си с ваЗ, щот съм омръзнала до гуша на всички останали..."

Ма не бе... тва тук си е същинска мрънкалница, а не клуб за споделяне.. Ма задайте си малко въпроса, каква е разликата между споделяне и мрънканица...

Споделянето звучи така:

"Имам следният проблем: Непрекъснато завися от мнението на околните ..." и т.н. както най-после си улучила тона на споделянето. Но накрая, за да е ефективно, завършва така. " Някой може ли да ми предложи варианти, за справяне със себе си, за промяна на гледната ми точка и т.н."

А не вечните мрънканици, как светът бил крив, хората изкривени чудовища, "зинали паст да ма погълнат, сдъвчат и изплюят... или кви сте вий, едни такива, дет все ви върви, пък на мене - не.. и що, аджеба сте ми откраднали моя късмет, помияри такива... що аз с моята гениалност, трябва да ва търпя простаци такива, да ма тъпчите и унижавате..."

А не... видя ли пак някой такъв, да знай, че ще го нажулвам без никаква милост... щом ша съм чудовище, няма ви търпя да ми хленчите и мрънкате, да не кажете, че не съм ви предупредила. Точка. Голяма и тлъста.

Капиш!