|
Тема |
Re: Истинската любов ---- [re: jewel*] |
|
Автор |
blood2 () |
|
Публикувано | 25.10.10 16:18 |
|
|
Винаги съм полагал усилия, доколкото мога. На 100%. За всяко нещо, поради факта, че съм непоправим оптимист, винаги, винаги заявявам повече, отколкото мога да свърша. Запомни го това за мен. Винаги повече смятам, че мога да свърша нещо, върша го, мъча се и в един момент падам и дотам, падам или физически като ми почервенеят ръцете или други части и клетките ми станат на пихтия или като мозъка ми стане на пихтия и постоянно ме боли главата и си казвам- че съм идиот, и постоянно мисля за нещата, които трябва да усмисля, но се се получава.
Досега нито един път в живота си не съм се учудил от това което умея. Просто знам какво мога, дори съм оптимист и винаги свършвам по-малко.
Хайде да вършим някаква физическа работа и да видим, че след малко аз ще се изморя и после да покажа ръцете си да видиш, че са червени и са станали на пихтия. Хайде да гледаме нещо и да видиш, че после очите ми са станали червени. Хайде да учим нещо и после ще видиш, че цяла нощ не мога да спя защото ми излизат образи от ученето и кошмари.
Какво усилие повече искаш? Каквооооооооо?
Вярвам, че мога да променя ДНК-то си.
|
| |
|
|
|