О разбира се, че Фройдовата теория се гради само върху либидозните импулси. Днес теорията е доста по-структурирана и олекотена от предрасъдъците на времето в което е била създадена и недостатъците от това.

"Това че систематичното подтискане на идващи от неосъзнатото сексуални пориви води до видими с просто око неврози е медицински факт..."

Не винаги води до неврози. Води тогава, когато е съпроводено с вътрешен конфликт. Това означава, че едно и също поведение при един може да е предпоставка за невроза, а при друг не, в зависимост от това дали Аз-а е в състояние на вътрешен конфликт от изместеното задоволяване на импулса заради предприетия защитен механизъм.

Не само сексуалните импулси /както твърди Фройд/, а и всички останали водят до неврози. В поста аз умишлено пропуснах доста подробности, които обаче са решаващи, но ще затруднят разбирането. Важно е, какъв е афекта, който съпровожда импулса при неговото изтласкване, или ако той е трансформиран с помощта на друг вид защитна мярка.

Вторичното неудоволствие е много просто:

1. Импулс - да пипна котлона
2. Действие - пипам котлона - разтоварване от импулса.
3. Вторично неудоволствие - изгаряне.
4. Извод - този импулс за пипане на котлон след удоволствието от пипането води до неудоволствие. Ако пак се появи ще бъде спрян, или преобразуван да е насочен не към котлон ами към нещо друго. Ако и преобразувания доведе до същото механизма се повтаря, докато изместеното задоволяване не сработи - да има удоволствие, което да не е последвано от вторично неудоволствие. /това е невротичния онагьосън кръг, защото такова изместване не се случва никога при невротика/.

Вече знаем, че невротичните симптоми са резултат от конфликт, който възниква във връзка с нов начин за задоволяване на импулса. В симптома двете сили, влизащи в конфликт, се срещат отново и, ако може така да се каже, се помиряват чрез компромиса на симптомообразуването. Затова именно симптомът е толкова устойчив. Той се поддържа от двете страни. Също така знаем, че едната от двете страни в конфликта представлява незадоволения, отхвърлен от реалността импулс, принуден да търси нови пътища на задоволяване. Ако реалността остане неумолима дори, когато импулса е готов да приеме друг обект на мястото на отказания, то, в края на краищата, ще бъде принудено да поеме пътя назад във времето и ще се опита да постигне задоволяване на някое от вече преодолените равнища на организация, или чрез някой от по-рано изоставените обекти, при който е имало задоволяване/тук са така наречените инфантилни хора - те се връщат в регресия до момент, по който да задоволят импулса/. По пътя на регресията импулса бива привличан от фиксациите, които са го оставили на тези участъци от развитието.

"сексуалната разюзданост"?
Това понятие се определя от реалността. Едно е "нормално" в Европа, съвсем друго в Индия. Именно за това в различните общества се наблюдават различни неврози. Това е така, защото импулсите на всички хора са еднакви, но така да се каже реалността е различно строга и ограничаваща спрямо тези импулси.

http://positum-bg.com