Ами то в интернет като се напише в гугъл и излизат доста неща. "Агресията като шанс" на Рюдигер Далке.

Иначе точно от неорайхианската школа ми допада едно просто описание на агресията, ще ти го пейстна, цитат от Мадлен Алгафари е:


Агресията в неорайхианската теория е нещо много по-широко от тесния ежедневен, „уличен” смисъл, който сме свикнали да влагаме в тази дума. Агресията би трябвало да се разбира като активност изобщо, като инициатива, като борбеност, пробивност, движение, т.е. всичко онова, което е противоположно на застоя или пасивността.
Три вида агресия разглежда Неорайхианският подход. Първичната е здравата агресия, тази която е насочена срещу първоизточника, който я е породил. Тя никога не е обща и генерализирана, а конкретно насочена. (Пример: отхвърлянето е здраво агресивно поведение, когато не се отхвърля общото, а частното: не отхвърляне на индивида като цало – „Ти си глупав!” , а на конкретното качество или проява: „Това, което направи тук и сега, според мен е глупаво!”). Умението да отхвърляш неорайхианската теория включва в т.н. хоризонтална комуникация – директна, прозрачна, за разлика от вертикалната – с намеци и заобиколки. Отхвърлянето е агресия, но градивна по своите следствия, защото дава възможност за израстване.
Когато първичната агресия е кастрирана, тогава проявата й е вторична и се нарича садизъм. При садизма агресивният импулс бива насочен към вторичен обект, а не първопричината. („Ядосал ме е началникът , изкарвам си го на детето”). Много характерен е т.н. орален садизъм, който се изразява в хапливи реплики, заядлив тон, при който не се променя обектът (мишена на агресията си остава първопричината й), но се променя формата. (Ще си позволя да отворя една любопитна за мен скоба. От народопсихологична гледна точка явлението орален садизъм е много типично за българската нация, тъй като българинът носи значима садомазохистична компонента в характера си заради пунитивния и рестриктивен модел на възпитание. Това в повечето случаи обяснява поведението му пред авторитета: невъзможността той да бъде посрещнат с първична агресивност и в случаите, когато ситуацията го подсказва като здрава форма на поведение, той прибягва до вторичната - садизма, тъй като първичната е кастрирана в детството. Затова не случайно сме една от нациите с най-много и цветущи политически вицове и ругатни). Другата страна на монетата е третичната агресия.
Третичната форма на агресия се появава в случаите, когато индивидът не е в състояние да прилага открито нито първичната, нито вторичната и се нарича мазохизъм или още депресия, т.е. агресията бива задържана, потисната и обратно насочена към себе си под формата на автоагресия. Последната се проявява в ниско самочувствие, чувство за вина, поведение на жертва, самосъжаление, множество телесни симптоми. Затова в хода на терапията при депресивни пациенти се набляга на здравото агресивно поведение (изваждане на агресията отвътре навън).


change the perspective before the perspective changes you