Ако ми позволиш, ще направя допълнение към първа стъпка. Много помага работата с т.нар. вътрешно дете.
Както пишеш, много от страховете ни са подсъзнателни и са ни внушени в детството. В този смисъл страховете ни са инфантилни, незрели , глупави и МОЖЕМ да ги приспим и разубедим, като сами на себе си станем родители и по този начин си дадем утеха и любов.Всеки човек носи в себе си едно малко дете. Ще говоря в първо лице. Не защото съм някакъв пример за справяне с проблема си, напротив имам страхове цял живот, но откакто взех мерки успявам да живея с тях, без да ми причиняват телесни болки.
И така. Когато усетя , че тревожна мисъл на страх се опитва да влезе в главата ми, аз се обръщам към детето в себе си.Обръщам се към него по име и му казвам ,че го обичам , одобрявам и харесвам. Това одобрение ,обич и харесване,което ми е било недостатъчно в детството, сега сама го давам на себе си. После му казвам`Ти си добро и умно . Ти можеш, ти си силно и смело.`
Джевел например може да казва на детето в себе си, че е здраво детенце и никакви болести няма да го сполетят.
Комби може да прави същото за своето вътрешнодете, да му казва това, от което има нужда.
Ако някой проявява интерес към тази стратегия, ще продължа в следващ пост. Лек ден .

Редактирано от Bидa на 26.03.10 08:22.