Не е страх от нещо, а страх от всичко което се случва с тялото ми, че може да ме убие. Страхът от 1 нещо човек преборва средно за 2-3 дена, при мен страховете са от 1 нещо, но причините са различни - страх ме е да не ми спре сърцето, първо беше от някаква "болест", която нямам, после от изнервянето, накрая от треперенето на слънчевия ми сплит си представях (това ми е последния страх, който в момента лекувам), че ми влияе на пулса на сърцето и получавам аритмия. Ходих по доктори и доста ми се смяха, ясно ми е и на мен, че ми няма нищо, но мозъкът ми е претоварен и болестното състояние, в което се намирам предизвиква постоянни страхове. Не знам защо си мислиш, ч страхът е нещо полезно, попринцил не се страхувам от почти нищо, предпочитам да преценявам рисковете. Мен ме е страх да тичам и да извършвам натоварваща физическа работа, за да не претоваря сърцето си. Страх ме е когато започна да си чувам пулса, след като се натоваря физически. Как можеш да кажеш, че този страх ми е приятел?