Откакто се помня имам склонност да преувеличавам неудачите си. Но и оттогава имам твърдото убеждение, че не съм с нищо по-лоша от който и да е друг човек. Така че винаги се боря съобразно силите си. По-отчетливи са тези положителни и отрицателни периоди след като заварших училище и се сблъсках с недоброжелателното отношение на повечето хора и донякъде рухването на илюзиите ми за живота. Станах доста по-изнервена и загубих интерес към много неща. Но засега се справям. Ако намеря мотив за нещо ми е много по-лесно да се придържам към решението си. Опитвам се да съм организирана и това ми помага. Нещо като "дневен режим".