|
Тема |
Re: забравих нещо: [re: Джeйн] |
|
Автор |
тибeтcka peпичka (Medle) |
|
Публикувано | 20.05.04 15:59 |
|
|
удари ми голямо рамо всъщност
явно просто ми се мисли на глас.
притесненията ми за конкретния случай са минимални, но го свързвам с миналото и тогава пропуснах момента- не схванах на време ситуацията и със закъснение разбрах, че се е стигнало до самоубийство. това чувство за отговорност е в основата.
не че причината е била в мен, а не е и ясно дали наистина можех да помогна, но самия факт ми тежи.
друг е въпроса, че колкото по-малко се инволвираш емоционално, толкова по-лесно е да си наистина от полза.
а предимството, което имам сега конкретно е точно това, че го възприемам нормално, но възприемайки го "нормално" може да се окаже, че съм неподготвена за другото. затова и тези главоблъсканици.
|
| |
|
|
|