уффф, много сложно :(

шизофренията се характеризира освен с разни други неща, и с налудности.

налудността е мисъл, която няма реално логическо основание, не е обусловена от нещо реално. тя е различна от халюцинацията. халюцинацията е нереална представа, налудността - нереалистична мисъл. разликата с натрапливите мисли е в това, че натрапливите мисли можеш да обориш с логична аргументация за разлика от налудните.

налудносттта може да има рационални елементи в себе си, нож те се доразвиват вече в абсълютно ирационални. например твоят човек знае, че онези имат разни достойнства - това е реално за него, той привежда разумни артументи; обаче смята, че те не са достойни за мястото си, което не може рационално да обоснове освен със себе си - той би могъл още повече на тяхното място. и в това не можеш по никакъв начин да го убедиш, че не е вярно - че те не са достойни, защото той може повече. това е типична свръхценна налудност типична налудност е исебеотносната - мислиш, че другите те заплашват, не те обичат, интерпретираш всяко външно действие себеотносно - всичко, което правят, е насочено против теб или иска да покаже, че ти си по-долу, по-некачествен. това е психотичен продукт - затва наричат пациента с налудности психотичен. психотичната продукция (можеда е съпроводена с халюцинации, но не е задължително) значи, че шизофренията е активна, т.е., трябва да се третира с медикаменти. обаче това все пак има и позитивни аспекти - щом е психотичен, значи няма т.нар. шизофренен дефект като изход на болестта. при този дефект личността е тотално разградена - няма психотична продукция, обаче няма мотивация никаква, интелектът е безумно снижен, социалните умения никакви ги няма, морални представи, съответно задръжки също няма никакви. такъв пациент не може сам да живее - трябва някой да се грижи за него. при дефектите няма лечение - няма нищо активно действащо, за да бъде лекувано, защото дефектите имат крайно увреждане на някои мозъчни структури, което е необратимо.

кво да правиш:

!!! не се опитвай да го разубеждаваш. няма да успееш, а само ще получиш неговото недоверие, което ще прекъсне терапевтичния ви контакт. той може да продължи да се среща с теб, но вероятно ще разреди срещите си и няма да прави това, което му казваш.

от една страна, трябва да се консултираш с психиатъра му - налудностите свидетелстват за това, че лекарствата не си вършат достатъчно добре работата, т.е, той трябва да промени терапията - да добави друг медикамент, да увеличи дозата на този или нам кво, той си знае, тва му е работата

същевременно работи в него в посока да го обучаваш да се справя с налудностите си, да ги вгражда в живота си без да му пречат, т.е. да влошават социалните му и професионалните му компетенции. например обясняваш му, че онези, които заемат недостойно мястото си, трябва да разберат, че той е по-достоен, всъщност околните трябва да разберат, че е по-достоен, за да им го кажат. а за да го разберат, той трябва да им го докаже с нещо, например да вземе да учи. много опростен пример, ама това е идеята.

за да работиш с него, щом не си работила с шизофрении, трябва доста да прочетеш литература за психотерапия на шизофрениите. но трябва да знаеш, че психотерапията много трудно работи при шизофренните и е абсолютно неуспешна без медикаменти, абсолютно!!! и при биполярното афективно разстройство. тия двете едно време ги наричаха големи психози.

ако не си му терапевт или не си му близка, за 3 дена нищо не можеш да направиш, пък и той не е проблем за теб. дръж се с него естествено, само не му говори за болестта, а най-вече за налудностите - кво си мисли за ония хора, да го разубеждаваш или квото и да е такова.

IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 17.05.04 20:14.