Аз имам страх от тъмното, когато заспивам. Ако съм сама нищо не може да ме накара да заспя, освен светната лампа (нощна лампа или от другата стая). Понякога и това не е достатъчно и спя на съвсем светната лампа.
Когато в стаята има и друг човек, то този проблем го няма. Ако има друг човек в жилището, то мога да заспя и без светлина, стига вратите между стаите да са отворени. Затворим ли ги, то пак ми е нужна някаква светлина.
Тези страхове изчезват понякога, но за кратко. Присъствието на друг човек в леглото нощем ми помага само временно.
Този страх ми е от детските години. Родителите ми са си мислели, че ще отзвучи с времето и бяха изненадани, когато преди 1 година им казах, че все още заспивам на светло, когато съм сама. Едва тогава те ми и разказаха на какво се дължат моите нощни страхове.
Преди години баща ми една вечер разказвал как някакви хора си купили някакво легло с матрак и все нещо шумоляло нощем. В един момент от онзи матрак се измъкнала белка и нападнала спящите хорица. И от този момент нататък аз съм започнала да се страхувам да заспя сама и на тъмно (белката се била измъкнала в тъмното все пак и шумоляла само нощем). В детските ми години не са били редки случаите, в които нощем осъзнавайки, че съм на тъмно и сама в леглото съм тичала при родителите и съм заспивала при тях. Понякога дори се случваше сутрин да се чудя какво правя в тяхното легло. В началото според майка ми страхът от това изпълзяващо животно явно е бил много голям, защото независимо, че не съм била сама в стая (имам брат), то пак не съм можела да заспя. Години наред майка ми ме приспиваше легнала до мен, а след като осъзнаех, че я няма, то... бегом в родителското легло.
С времето това е започнало да отшумява или поне присъствието на брат ми в стаята ме е успокоявало и родителите ми са си мислели, че всичко е свършило.
Докато не ми разказаха историята , то не знаех въобще за какво става въпрос. Явно съм била покрила някъде в подсъзнанието си онзи разказ за белката, но определено в момента, в който лампата угаснеше, то ми се причуваха всякакви шумове. Имах усещането, че някой/нещо се движи в стаята и че нещо ще ме нападне. Сега знам защо съм се чувствала така и се опитвам да превъзмогна тези страхове, но ми е трудно. Поне вече не се налага да заспивам на директна светлина.

Така, че явно зад всеки един такъв страх стои някакъв конкретен уплах.

Може да съм зла, ама съм обична

Редактирано от troy@ на 05.11.03 12:45.