Аз също се страхувам, страх ме от срещи с по-силни личности, по-умни, по-красиви, по-способни от мен. Дори когато вървя по улицата ме е страх да не ги срещна. Имам обяснение на този страх, още от малка очакваха прекалено много от мен, винаги трябваше да бъда най-добрата, но уви, явно не съм била от най-умните. И така преди да направя нещо каквото и да било си мисля, че съм некадърна, не ме бива в това и онова, просто умът ми е напрегнат и блокира когато ме хване страх, притеснено ми какви ще бъдат последствията от грешката. Още повече, че сега съм семейна и мъжът ми не пропуска да ме изложи.

Какво е решението? Казвам си да става каквото ще! И най-лошото да стане- да умра, голяма работа, всеки ще умре! Не ми пука! - си казвам, че иначе изпадам в депресия и започвам да вземам успокоителни.