Тревожна,
не знам как да ти отговоря на всички тия въпроси.
Затова ще ти дам това, един ливанец го е писал Халил Гибран.


Твоите деца не са твои деца.

Те са рожба на зова на живота към самия себе си.

Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.

И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.

Ти можеш да им предложиш любовта си,

но не и мислите си, защото те имат свои собствени.

Ти можеш да дадеш подслон на телата им,

но не и на душата им.

Защото тя обитава къщата на утрешния ден,

която не можеш да посетиш дори в мечтите си.

Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,

но не се опитвай да ги направиш като себе си.

Защото живота не се връща назад

и не е спрял при вчерашния ден.


П.П. Вярно е , че не можеш да затвориш някой в консервна кутия.
А ако отгледаш цвете в саксия, и после го изнесеш навън, това крехко създание ще умре.
Не си права за едно.
За това:
". ДА АМА НЕ
НЯМА УЧИЛИЩЕ, НЯМА СЕМЕЙСТВО, НЯМА ПРИЯТЕЛИ "
На тази възраст училището вече не е толкова важно /за децата е така, отминали са началния училищен период/
Семейството си го има, но в тази възраст най-важен е приятелския кръг.
И горе го казах - връзки с връстниците. Ако връстниците са в компютърните зали и твоите деца ще са там.
Как влияе на психиката? По същия начин както влияе телевизията и видеото.
Моля те, прочети пак стихотворението.
И ако можеш разсей мъничко тревогата.