Едва ли тва ще те успокои, но мога да ти кажа поне, че не си сама в тая работа:)) Имам двама братя - единия много по-голям от мен, другия много по-малък. разликата мяжду тях е близо 17 години:) Ходят заедно да изграят - почти денонощно! лучвало се е като нещо се скапе нета да вляза в клуб - ми аз не мога от 100 компютъра да си намеря един, даже и за 5 минути, колкото да си проверя пощата! Момченца, момчета, и мъже се блъскат като луди, за да играят в мрежа! И дават живота си за половин час пове4е. масово е . И не е страшно, така мисля. Тва си е тяхната мания, ама не се хващай за думата - просто тва е техния начин да се забавляват. Ако попиташ синовете си, убедена съм , че откровено ще ти отговорят как всички техни съученици правят същото! И няма да те излъжат, повярвай!
Може би постепенно ще отмине, може би просто скоро пубертета (!) ще измести фокуса към по-....как да кажа...знаеш какви неща. :))
не бой се - по-ненормално би ми се сторило да не са гейм - маниаци:)

Ама може и да не съм права:)

Лесно се поддавам