Регистрирах се в клуба с това име, иначе съм човека дето задава въпроса - тити. Не знам каква е схемата на отглеждане на психотерапевти или както му викате, но ми е интересно, какво правят другите хора. Убедена съм, че това не ми се случва само на мене. Убедена съм, че при мен беше по-скоро щастливо стечение на обстоятелствата, че успях да го преодолея. Нали се сещаш обаче, че през цялото време си мисля, че може да се повтори и да е още по-лошо. И какво ще правя тогава? Ами всички други хора - те какво правят? Да чакат 10 години и дано за това време да устискат. Ама на това няма изтрайване, убедих се - пътя надолу е светкавичен. Ти така като те гледам явно с това се занимаваш, а не си от другата страна. Изобщо имаш ли някаква представа, какво е 24 часа да изпитваш ужас, панически ужас, от факта, че вече не можеш да контролираш мозъка си и от осъзнаването на това. Трябва ти някой да ти помогне, а ти предлагат да се надрусаш с некакви там транквилайзери ли са и аз незнам какви лайна. Ми близко е до акъла, че с хапчета нищо няма да стане. Ти сега сигурно си представяш някоя истерична нервачка, ама аз не съм и точно затова сигурно ми е толкова странно, че ми се случи.
Много ти благодаря за отговора. Абе интересно ми е каква е тая работа?