Не ми харесва когато се подняся крайната антитеза (не съм писал да не се пише).
Нямам в предвид да не се отговаря, но все пак смисъла на даден отговор все пак е в това да се постигне ефект не само за пишещият, а в крайна сметка за "Запиталия". Имам предвид степента на конструктивност и стойност на отговора. Библията е първата диалектическа литература появила се в нашата цивилизация и именно в нея се отрича директният подход. Така, че няма и нищо против нея и добродетелите към които тя подтиква човешкото същество. Но когато се поставят пред "Засегнатия" планини за прескачане, а той с въпроса си е подчертал, че не е скачач, тогава благотворителността е просто КЛИШЕ.
Що се касае за "дъното".... естествено, че съм бил там и това ме накара да разбера това което ти пиша. Защото не е важно какво ще напиша, не е важно как ще го напиша, какви теми ще разнищвам, война, любов, секс, садо мазо, агресия, цветя, памук, светлина, пространство, време, материя, а е важно да дам съответният адекватен импулс "машинката" на Запиталият, защото и той търси изхода, но явно е закъсал с мутивацията. Това само по себе си ме задължава да оставя вратата отворена, защото в тази държава всички познаваме дъното и винаги са ни казвали как, кога, по колко пъти и от къде на къде да го правим всичкото. Това е подтиснало прекия канал на възприятие - обзалагам се, че е една от националните ни черти....