Не по скоро е временно спокойствие и едно постоянно плато (ако може да се нарече плато) на някакви дребни и не толкова дребни, но постоянни и за щастие най-често нереални страхове.
А аз жените, ами там не върви, досега съм имал 3 сериозни връзки като най-дългата е била 8 месеца. После оставам сам за по-около година и повече.
Вече си мисля, че съм си свикнал сам и затова нещо не се получава. А съм за женене вече (почти де).
И още, много рядко съм във форма, готов да посрещна предизвикателстввата на деня. В повечето случаи, сякаш се изолирам максимално и просто оставям нещата да текат около мен, отлагам да изживявам и положителните и отрицателните емоции.