Не говоря за съчувствие, а за разбиране. Само че истинското разбиране винаги включва и съчувствие, просто не се изчерпва единствено с това.
Тези неща, които изреди - нека да се самоубие и т.н., не бих казала, че съм очаквала да ги кажеш, даже напротив. И не мисля, че е по-добре - мисля, че той сам си знае кое е по-добре. И наистина смятам, че човек трябва да може сам да реши дали да живее или да умре. Просто в повечето случаи, поне така на мен ми се струва, самоубийците не искат да умрат, а просто вече не могат да издържат да живеят. И тогава имат нужда от помощ, а иначе, ако някой реши, че просто - стига толкова, какво можеш да направиш за човек, който смята, че е живял достатъчно и не иска вече? И има ли смисъл да правиш нещо изобщо?
Но всичко това са много отвечени разсъждения. И изобщо не са подходящи за случая, мисля...