Естествено, че не може без душевно равнивесие...! Обаче как се постига? Това си е строго индивидуално. Аз напримен го постигам, когато изпадна в ситуация "шах и мат": край, няма накъде да се ходи, ти си едно нищо на този свят и на него ама въобще не му пука за теб, затова си събери мислите, бъди изключително рационална, всички са просто едни пионки в твоята игра, и не е важно дали ще я спечелиш тази игра, важното е да издържиш до края, защото това също е един вид победа, а ти обичаш да бъдеш победител, нали?! Подобни мисли ми минават понякога, когато се чувствам зле. И те помагат, докато се появи някой, който несъзнателно ми помага да преодолея чувството за пропадане. Е, това е...Стигнеш ли дъното, няма накъде повече да се ходи. Затова тъжните песни помагат. Но на мен. Не знам дали и на нея биха помогнали (ако въобще има нужда от помощ), защото нищичко не зная за нея. Както и вие. Така че и вашите съвети са също толкова стойностни като моите.