От една страна - затвърждаваш вече взето подсъзнателно решение.
От друга страна - ориентираш се в 'за' и 'против' различни решения.

Определено в повечето случаи проблема не се дели между две само решения.

Има да кажем такива, които са решили, но по някаква причина (вина визираш в случая, а може да е просто слабост или друга) не успяват и неуспяват да си го изпълнят - тогава идват тук за подкрепа. Да почерпят енергия (не в смисъла на вампирство, де ;), за изпълнение на решението си.
Има други - които нямат готовото решение, но знаят какво им се иска. Харесват повече тия предложения естествено, но в крайна сметка не означава, че 'правилното' решение ще бъде това. И не означава, че няма да го вземат (обратното на това, което все пак им се иска!). Тук пак има 'наливане на сила' :))
Има и трети и четвърти :), но... ти визираш тези, които търсят оправдание за бъдещата си постъпка.


И интересното кое е? Това да намериш оправдание за някакво чувство на вина, може да е в положителния аспект (кой визира истината ;) нея ако търсиш, разбира се) - не е нужно да има чувство на вина, защото то е убийствено, при всички положения! Няма момент, когато 'чувството' (подчертавам) на вина да не е деградиращо. Друго е да имаш преценка за виновност. Тези, които са ти интересни в случая, всъщност не се осъзнават толкова като виновни - те не са (в съзнанието си) виновни. Точно за това идват и да се оправдаят. Точно за това харесват определени съвети...
Отплеснах се - положителния аспект на оправданието . Той е в случая, когато като 'преценка' ти е ясно, че няма да си виновен за нищо, но имаш вън някакви норми, които (в спекулация, обаче) ще ти кажат друго! Ще те накарат да се почувстваш виновен - за да се подчиниш на обстоятелства, да се подчиниш на онова вън. На онова, което спекулира, за да доминира над теб.
Тъй като не сме толкова силни в много случаи, да излезем сами с истината срещу течението (нека да визирам някои духовни Учители, защото там виждам точно такава сила, която ни липсва обикновено - то това си е, Духа!), имаме нужда от малка подкрепа, от стена зад гърба си, на която да се опрем, която да не ни дава място да отстъпваме, но в същото време ни дава подкрепата да не паднем. Да намериш тоя вид стена в себе си (не стената на Оро, да ме извини за споменаването :)... това е според мен задачата ни тук... принципно взето. И това е, на което ни учат тия духовни Учения (пак да се върнем на тях, но все пак кой беше казал "без Бог може да се живее, но без Бог не може да се умре" - Волтер?). И кой не иска да бъде силен? Защото вън ще намериш подкрепа, но не и когато излизаш врещу властното на Деня. И колко подкрепа намери онзи Христос, за да промени сега толкова съзнания. За да даде Онова, Което имаше да даде колко сила му бе нужна и откъде ли я взе? Ще кажеш, че не е променил много... живеем си още с нравствеността на юдейството (око за око..), но колкото и да не е .... Представи си, сега живееш с нравствената повеля, че добро е да простиш, а тогава, в онзи момент е било просто кощунствено да го направиш? Леле Боже - той осквернява целият ти род... А ти си нищо без рода си!! Не е позволено. НЕ! - Абсолютно си 'култивиран' от външното. Колкото и вътрешно да искаш нещо, външно то ще бъде ли изтълкувано превратно... просто не го правиш, защото не можеш да понесеш да се конфронтираш - да си 'лош'. И до много голяма степен онова вътре го затваряш във външните калъпи. Сам започваш да мислиш като всички тях :). И то е нормално също... {Гледах наскоро една скрита камера. Правеха си експеримент с човек в асансьора. Нали влизаш и се обръщаш с лице към вратата. И човека така си направи. Асансьора обаче започва да се пълни. Качват се хора и всички до един застават с лице към него (т.е. с гръб към вратата). Следващ и следващ и следващ (непознаващи се помежду си)... - всички така застават. И човека го гледаш почва да се оглежда иии... се обръща също като тях с гръб . Показват по някое време през етажите - хората се обърнали до един на едната страна (в профил към нас, които сме фактически вратата). И този човек гледащ недоумяващо, но все пак обърнал се в същата посока... Ужас!! Тоя е абсолютно нерешителен за заемане на собствена позиция - колко ли ще трябва да му се струпват задачки и да бъде мачкан, мачкан, че да му свърши търпението и да се изправи сам срещу себе си да се попита какво той иска всъщност и докога и с какво да се съобразява. Уверена съм, че той ИМА проблем :) - голям при това!}
I taka.
Сега и да не си християнин по изповедание - имаш го в съзнанието си като градация на добродетели. В тоя смисъл всеки върви Пътя, който е посочен. А не в смисъла да изповядваш догматите на Църквата.

Мноого се разпростирам по аспекти - ужас !

До къде бяхме стигнали?

До завършека ти нямаше нищо нередно, само че в края вече постави тоталната илюзия, че можеш да се оправдаеш с друг . Дори и тези хора съзнават, че не са виновните Онези ТЕ в крайна сметка. И си е доста тъпо залъгване дори и на себе си. Не успяваш да се залъжеш - само стискаш силно очички, но те не очите, дето ги стискаш, виждат в случая .

абе... кво да ти кажа...

...за да виждаш света по различен начин!